Определение № 6967 от 24.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6084/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. А. П. против определение № 12520/09.04.2025 г. постановено по адм. дело № 3308/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Според частния жалбоподател определението е неправилно. Иска отмяна на определението и връщане на делото на административния съд за разглеждане на жалбата. Ответникът – областният управител на област София изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е жалба подадена от Г. А. П. срещу мълчалив отказ на областния управител на област София за извършване на адм. услуга по негово заявление с рег. № ОА23-4476/26.03.2024 г. Съдът е установил, че административното производство е образувано по заявление от Г. А. П. с рег. № ОА23-4476, подадено на 26.03.2024 г. до областния управител на област София, за извършване на административна услуга - издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот или за отписване на имота от актовите книги за поземлени имоти с идентификатори 68134.2822.614 и 68134.2822.613, находящи се в гр. София, [жк]. Съдът е сметнал, че областният управител на област София е бил сезиран с молба за издаване на документ от значение за признаване на права - административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. „б” от Закона за администрацията (ЗА) във вр. чл. 21, ал. 3 АПК и § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на АПК. Съставът е съобразил, че в случая е поискано издаване на акт по чл. 21, ал. 3 АПК и срокът за произнасяне на административния орган е 7-дневен - чл. 57, ал. 2 АПК. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът- чл. 58, ал. 1АПК. Съгласно чл. 149, ал. 2 АПК, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. С подаване на заявлението на 26.03.2024 г., срокът за произнасяне на областния управител е бил до 02.04.2024 г. вкл., а срокът за подаване на жалбата срещу формирания мълчалив отказ- до 07.05.2024 г. вкл. - присъствен ден. Съдът е констатирал, че жалбата срещу мълчаливия отказ е подадена на 26.03.2025 г., а именно след предвидения в чл. 149, ал. 2 АПК срок. Така мотивиран съдът е оставил без разглеждане жалбата на П. и е прекратил производството по делото като недопустимо на основание чл. 159, т. 5 АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е осъществил дължимата проверка по отношение срочността на жалбата, която е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата. Отправеното до административния орган искане е да бъде извършена административна услуга - издаване на удостоверение за наличие или липса на акт за държавна собственост на имот или за отписване на имота от актовите книги за два поземлени имота. Подаденото заявление от 26.03.2024 г. е поставило началото на производство пред административния орган, в което органът следва да се произнесе. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал. 2 АПК сезираният орган е имал задължение да се произнесе в 7-дневен срок. Следователно, срокът за произнасяне на органа е до 02.04.2024 г. вкл. Едномесечният срок по чл. 149, ал. 2 АПК е изтекъл на 07.05.2024 г. - присъствен ден. Жалбата е подадена на 18.03.2025 г. При тези данни правилен е крайният извод на АССГ, че жалбата е подадена извън преклузивния срок по чл. 149, ал. 2 АПК, поради което е недопустима. Пропускането на срока за съдебно оспорване е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за съществуването на правото на съдебно производство. За срочността на жалбата съдът следи служебно. Подаването й след законоустановения преклузивен срок е достатъчно основание за нейната недопустимост, затова съдебният състав не следва да проверява останалите мотиви, изложени в обжалваното определение. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил съдебното производство като недопустимо, Административният съд София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, трето отделение