Решение № 10278 от 11.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5493/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ж. Пецев, чрез процесуален представител срещу решение 468/17.03.2021г. по адм. дело 1067/2020г. на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121к-10581/13.11.2020 г. на министъра на вътрешните работи. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - постановено е в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. По подробно развити доводи в касационната жалба иска отмяната му. Претендира разноски. Ответникът по касационна жалба Министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба по съображения изложени устно в съдебно заседание. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед 8121К-10581/13.11.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Ж. Пецев за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕК) т. т. 15, 19, 20, 25, 50 и 51, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 195, ал. 2, вр. ал. 3 ЗМВР е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В заповедта е посочено, че на 29.05.2020 г. в ГПУ-Калотина, при проведени мероприятия от служители на ДВС-МВР, в момент на получаване на подкуп от П. Недков, в размер на 1000 лв., са задържани инспектор Ж. Пецев и инспектор Б. Костадинов, разследващи полицаи в сектор РДГП - Драгоман към отдел Разследване при ГДГП. След анализ и оценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, вкл. писменото сведение на П. Недков, обясненията на С. Станкев, дадените сведения от Пецев и доказателствата за отразяване на случая в медиите, дисциплинарно наказващият оран (ДНО) е приел, за доказано по несъмнен начин, че с действията си в периода 15.05.2020 г. (датата на първата среща на Костадинов с Недков) до 29.05.2020 г. (датата на първоначалното му задържане), в ГПУ Калотина, инспектор Ж. Пецев е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание уволнение. С оспореното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Пецев против спорната заповед 8121к-10581/13.11.2020 г. на Министъра на вътрешните работи. За да обоснове този свой извод, съдът е приел, че заповедта отговаря на изискванията за форма и съдържание и е в съответствие с разпоредбата на чл. 210, ал.1 от ЗМВР. Дисциплинарното нарушение, което е наложено на оспорващия, е индивидуализирано и описано както от фактическа, така и от правна страна. Посочени са както правните норми, които са били нарушени, така и фактическите основания за издаване на заповедта - обстоятелства, които обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, изразяващо се в неспазване на правилата за поведение на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР, квалифицирано като тежко такова по смисъла на чл. 203, ал.1, т.13 от ЗМВР. При издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на министъра на вътрешните работи, с която е назначен дисциплинарно-разследващия орган, с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя, като на държавния служител е било осигурено право на участие в административното производство, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, изготвената обобщена справка и материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство. Противно на доводите на оспорващия в производството по издаване на заповедта не е допуснато нарушение на чл. 50 и 53 от Инструкция 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, за нарушение на чл.31 от Инструкция 8121з-470/27.04.2015г, нормата изисква при постъпили данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина прекият ръководител на държавния служител, извършил нарушението, незабавно да изготви предложение по образец до органа по чл. 207, ал. 1 ЗМВР, с което да предложи да бъде образувано дисциплинарно производство и да бъде определен дисциплинарно разследващ орган. В процесния случай предложението за образуване на дисциплинарно производство е изготвено от Директора на ГД Гранична полиция, който безспорно е ръководител на оспорващия, имащ правомощия да сезира органа по чл.207, ал.1 от ЗМВР. Правилно АС - Благоевград се позовава на разпоредбата на чл.31, ал.4 от Инструкция 8121з-470/27.04.2015г., съгласно, която дисциплинарно наказващият орган може да образува дисциплинарно производство без предложение по ал. 1, когато са налице достатъчно данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение и за неговия извършител. В случая факта на задържане на Пецев на 29.05.2020г. в ГПУ - Калотина при проведени мероприятия от служители на ДВС - МВР в момент на получаване на подкуп от П. Недков, съставлява именно данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение и за извършителя по смисъла на чл.31, ал.4 от инструкцията, поради което дисциплинарното производство би могло да бъде образувано и без предложение по ал.1. Не е налице и твърдяното нарушение на чл.207, ал.4 от ЗМВР, поради наличие на основание за отвод на председателя на ДРО, поради бездействието му и тенденциозно препятстване на правото на участие на Пецев в производството по установяване на дисциплинарното нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.207, ал.4 ЗМВР, когато се установи, че дисциплинарно разследващият орган е заинтересован от изхода на разследването или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговата безпристрастност, той се отстранява от участие в производството по свой почин или по искане на участник в производството. Алинея пета предвижда, че искането се отправя писмено до дисциплинарно наказващия орган, незабавно след запознаване със заповедта по ал.1. Ж. Пецев се е запознал със заповедта за образуване на дисциплинарно производство на 04.06.2020г. , но нито незабавно, нито в друг момент от провеждане на дисциплинарното производство е поискал отстраняването на председателя на дисциплинарно разследващия орган. На следващо място извод за възможната негова заинтересованост, както се твърди в касационната жалба не може да бъде изведен и от съдържащите се в административната преписка и събрани по делото писмени доказателства, доколкото председателя на ДРО не е отправил предложението по чл.31, ал.1 от Инструкция 8121з-470/27.04.2015г., а е изготвил единствено докладна записка до Директора на ГД Гранична полиция за изнесените данни в медиите и задържане на държавните служители. Неоснователни и недоказани остават твърденията наведени в касационната жалба, че в хода на дисциплинарното производство е допуснато нарушение на правото на защита на държавния служител. От доказателствата по делото е видно, че на служителя е осигурено правото на участие в производството, като същият е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка и материалите по производството. Дисциплинарнонаказващият орган е изпълнил задължението си съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме писмените обяснения на държавния служител.Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са посочени в чл. 194, ал. 2 ЗМВР и сред тях е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно изричната разпоредба на чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че АССГ е решил правния спор само въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, по което жалбоподателят бил обвиняем. Съгласно чл. 206, ал. 4 ЗМВР наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Чл. 39 АПК предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони. По делото е събрана цялата дисциплинарна преписка, в която освен материали от досъдебното производство, които са изискани и приобщени към дисциплинарната преписка по надлежния ред и за които няма данни и доказателства да са събрани или изготвени не по надлежния ред, се съдържат и други доказателства събрани в хода на дисциплинарното производство от дисциплинарно разследващия орган (ДРО), вкл. записи 2 броя от брифинг на Специализираната прокуратура, излъчен на 01.06.2020 г. в ефира на Нова телевизия, сведения от служители на ГПУ Калотина, относно случилото се на 29.05.2020 г., регистър на посетителите на обектите на ГКП Калотина, Обяснение вх. 328200-16126/01.09.2020 г. от П. Тодоров и Обяснение вх. 328200-16192/02.09.2020 г. от С. Станкев, видеозаписи, който са били предмет на Експертна справка 587/10.09.2020 г. и прегледани от членовете на ДРО, видно от Протокол рег. 3282р-20034/16.09.2020 г., както и сведение рег. 32826-1602/02.10.2020 г. от Я. Янков служител на дирекция Вътрешна сигурност МВР. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че обвинението и обжалваната заповед са доказателствено подкрепени само от показанията и сведенията на П. Тодоров и С. Станкев. Това са лицата служители на фирма за предоставяне на таксиметрови услуги, които са задържани при задържането от органите на МВР на група нелегални емигранти, тъй като те са управлявали таксиметровите автомобили използвани от емигрантите. Тодоров и Станкев са дали обяснения и в хода на дисциплинарното разследване. Обясненията на Тодоров и Станкев са логични и последователни. И двете лица дават сходни обяснения за случилото се в периода 22.05.2020 г. 29.05.2020 г. Дисциплинарното обвинение не се крепи само на показанията и сведенията на тези две лица, макар те да са в основата на цялото дисциплинарно разследване. В хода на дисциплинарното производство са събрани и други доказателства, на които ДРО е направил съвкупна преценка, което е отразено в изготвената Обобщена справка рег. 24313/05.11.2020 г. и Становище рег. 3282р-24523/09.11.2020 г. Преценени са и от ДНО преди издаване на оспорваната заповед, видно от изложените в нея мотиви. Правилни са изводите на решаващия съд, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения и в съответствие с материалния закон. Нарушението е подробно описано в оспорваната заповед, посочени са конкретните разпореди от ЕК, които са нарушени от служителя. Нарушението е подведено под съответстващите му правни норми и при определяне на наказанието е съобразена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 АПК. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.