Решение № 1664 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2018 г.

Решение № 1664 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9568/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Руен срещу решение № 447 от 9.03.2018 г. по адм. дело № 2618/2017 г. на Административен съд – Бургас, с което е отменен чл. 26, ал. 3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Руен, приета с решение № 285 по протокол № 29 от 12.10.2010 г., изменена с решение № 261/20.10.2017 г. на общински съвет Руен. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага съображения, че съдът неправилно се е позовал на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), тъй като приетите в разпоредбата на наредбата режийни разноски не са местна такса или данък, а събирането им е свързано с възстановяване на извършени от общината разходи. Поддържа също, че в хода на съдебното производство текстът на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от Наредбата е изменен. Моли решението на административния съд да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно прецени валидността и допустимостта на първоинстанционното решение съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд – Бургас е допустимо. Производството е образувано по протест на орган по чл. 16, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване административен акт. Доводът за отпадане на правния интерес и на предмета на оспорване, тъй като в хода на съдебния процес текстът на чл. 26, ал. 3 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Руен е изменен, е неоснователен. Изменението на оспорения текст от наредбата, прието с решение № 261 по протокол № 26/20.10.2017 г. на общински съвет Руен е формално и не засяга смисъла на разпоредбата, която въпреки редакционните промени предвижда задължение за физическите и юридически лица, страни по договор, с който се извършва разпореждане с общинско имущество или се учредява ограничено вещно право върху общински имот, да заплащат на общината "административна такса (режийни разноски)" съгласно първоначалния текст на разпоредбата или "режийни разноски" според последната редакция в размер на 2% върху стойността на стойността на имота / правото. Поради това настоящата инстанция приема, че изменението на оспорения текст от наредбата не води до отпадане на правния интерес или предмета на оспорване и съответно не обосновава недопустимост на съдебното производство, още повече че настъпилите изменения са съобразени, както от подателя на протеста (протокол от съдебно заседание от 16.11.2017 г.), така и от съда, който се произнася по актуалния текст на разпоредбата. Поради това следва да се приеме, че постановеното решение е допустимо, а доводите на касатора в обратния смисъл са неоснователни. Решението на Административен съд – Бургас е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният текст от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Руен, приета с решение № 285 по протокол № 29 от 12.10.2010 г., изменена с решение № 261 по протокол № 26/20.10.2017 г. на общински съвет Руен, е приет от компетентния съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) орган, в предвидената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Правилно е и заключението, че протестираният текст на чл. 26, ал. 3 от Наредбата противоречи на материалноправни норми от по-висока степен и следва да бъде отменен. Като орган на местно самоуправление общинският съвет е компетентен да приема норми за поведение, задължителни за физическите и юридическите лица на територията на съответната община, по въпроси, които не са от изключителната компетентност на други органи, в сферите, очертани в разпоредбите на чл. 17, ал. 1 от ЗМСМА, които включват и общинското имущество, общинските предприятия, общинските финанси, данъци и такси, общинската администрация (чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗМСМА). Правомощията на общинския съвет в областта на местните данъци, такси и цени на услуги следва да се изпълняват при стриктно спазване на регламентацията, възприета в съответните закони, тъй като съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията на Република България, данъците и таксите трябва да бъдат установени със закон, а разпоредбата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България предоставя на общинските съвети правомощието да определят размера на местните такси по ред, установен със закон. Анализът на разпоредбите, както и значението на понятията "установява" и "определя", изяснено с Решение № 10 от 26.06.2003 г. на КС на РБ по конст. дело № 12/2003 г., налагат заключението, че въвеждането, посочването на данъка или таксата следва да бъде направено със закон, а точното и ясно очертаване на всички белези на таксата е част от правомощията на общинските съвети. Следователно общинският съвет може да определи размер на такса, която е установена със закон, но не и самостоятелно да въведе (посочи) такава. В случая протестираният текст на чл. 26, ал. 3 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Руен, приета с решение № 285 по протокол № 29 от 12.10.2010 г., изменена с решение № 261 по протокол № 26/20.10.2017 г. на общински съвет Руен, предвижда, че при разпореждане с имоти, вещи или учредяване на ограничени вещни права върху имоти по полза на физически или юридически лица, същите заплащат на общината режийни разноски в размер на 2 % върху стойността на имота /правото, определени съгласно чл. 46, ал. 2, т. 1 и чл. 47 от ЗМДТ, както и извършените разноски за оценка на имуществото. Понятието "режийни разноски" не е уточнено в наредбата на общинския съвет. Разноски с такъв характер са включени в § 1, т. 15 от ДР на ЗМДТ, като част от пълните разходи на общината по предоставяне на услугата по смисъла на чл. 8 ЗМДТ, наред с разходите за работни заплати и осигуровки на персонала; както и материални, консултантски разходи; разходи за управление и контрол; разходи по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет. Следователно по смисъла на разпоредбата режийните разноски са част от пълните разходи, които се покриват посредством съответната местна такса за услугата, която общината предоставя при разпореждане с имоти-общинска собственост. Съпоставката на разпоредбите налага заключението, че в протестирания текст понятието "режийни разноски" не е използвано в смисъла, посочен в закона като част от пълния размер на разходите, а с него е въведен размер на местна такса. Този извод следва от първоначалната редакция на протестирания текст, в който понятията "административна такса" и "режийни разноски" са използвани като синоними, както и от мотивите към проекта за изменение на наредбата, в които е посочено, че целта на разпоредбата е "на община Руен да бъдат възстановени разноските, които общината извършва в задължителните процедури по разпореждане с общинско имущество", какъвто е един от принципите за определяне на местните такси (чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗМДТ). В случая, както първоинстанционният съд правилно приема, таксата в протестирания текст е определена в противоречие с изискванията на чл. 7, ал. 1, на чл. 8, ал. 1 и с чл. 115а, ал. 1 ЗМДТ, според които местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, включително разходите за изпълнение на задълженията на длъжностните лица с оглед на тяхната квалификация и разходвано работно време и целят да възстановят пълните разходи на общината. С наредбата размерът на таксата не е определен по посочения в закона начин, а е обвързан с цената на имота, която няма отношение с материално – техническите и административни разходи по предоставяне на услугата, още повече, че съгласно текста разноските по оценка са имуществото са заплащат от приобретателя отделно. Действително, разпоредбата на чл. 111 ЗМДТ предвижда, че по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. Таксата обаче следва да бъде определена по правилата, цитирани по-горе, което в случая не е направено, а също и с отделен подзаконов нормативен акт, приет на това основание (чл. 9 ЗМДТ). Следователно систематичното място на протестирания текст не е в Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета на основание чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС), а в тази по чл. 9 ЗМДТ. Този извод следва от чл. 12 от Закона за нормативните актове (ЗНА), който предвижда, че актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден, както и от чл. 10 ЗНА, който предписва обществени отношения от една и съща област да се уреждат с един, а не с няколко нормативни актове от същата степен. Съображенията на касационния жалбоподател, че чл. 115а ЗМДТ не намира приложение, тъй като протестираният текст от наредбата не визира извършване на услуга, не обосновава различен извод. В подобна хипотеза предвиденото в чл. 26, ал. 3 от наредбата плащане на 2 % върху стойността на имота, предмет на сделката, би било напълно лишено от законово основание, тъй като не представлява установено със закон задължение за приобретателя на имота, а както вече се посочи данъците и таксите се установяват със закон. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - Бургас е допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,