Определение № 126 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Софийска градска прокуратура срещу решение от 10.05.2010г., постановено по гр.д.№1715/2009г. на С. градски съд, с което е потвърдено решението от 30.12.2008г. по гр.д.№6875/2008г. на С. районен съд в обжалваната част за уважаване на предявения от Р. Д. Г. от[населено място], обл.София, иск с правно основание чл.2, т.2 от З. за сумата 2000лв. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба Р. Д. Г. не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в обжалваната част за уважаване на предявения от Р. Д. Г. срещу П на Р Б иск с правно основание чл.2, т.2 от З. за сумата 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за което е оправдан. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът за да обосноват допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че изводите във въззивното решение са в противоречие[населено място] решение №3 от 22.04.2004г. по т.д.№3/2004г. на ОСГК на ВКС. Не сочи конкретния правен въпрос, по който се е произнесъл ВКС с ТР№3/2004г. и за който счита, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС. Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по релевирания въпрос за определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди. По приложението на чл.52 от ЗЗД има задължителна съдебна практика, която не се нуждае от промяна. Съгласно т.11 от ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и др. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. По правилността на тази преценка касационнта инстанция се произнася, ако бъде допуснато касационното обжалване. С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение