Определение № 579 от 27.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 475/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по жалба от П. В. М. против разпореждане № 1304 от 13.10.2010 г. по ч.гр.д. № 291/2010 година на Ловешкия окръжен съд. С него е върната подадената от П. М. касационна жалба от 11.10.2010 г. против разпореждане № 1109 от 20.08.2010 г. по същото дело. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като постановено в нарушение на закона. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното: Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275 ГПК против определение, подлежащо на самостоятелно обжалване съгласно чл. 274, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна. С разпореждане № 1109 от 20.08.2010 г. е върната като просрочена подадената от П. В. М. касационна жалба против решение № 186 от 08.07.2010 г. по ч.гр.д. № 291/2010 г. на Ловешкия окръжен съд. Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя на 25.08.2010 г. чрез Н. Х. М.- съседка. На 03.09.2010 г. П. М. е подал касационна жалба вх. № 7801 “против решение № 186 от 08.07.2010 г., против разпореждане № 1048 от 03.08.2010 г. и против разпореждане № 1109 от 20.08.2010 г.”. С разпореждане № 1161 от 10.09.2010 г. същата е върната поради неотстранени в срок нередовности. Препис от това разпореждане е връчен на жалбоподателя лично на 15.09.2010 г. На 04.10.2010 г. същият е подал нова касационна жалба против “решение № 186 от 08.07.2010 г. и последващите”. На 11.10.2010 г. е постъпила друга касационна жалба против разпореждане № 1109 от 20.08.2010 г., която е върната като просрочена с разпореждането, предмет на настоящото производство. При тези данни настоящият състав намира, че обжалваното разпореждане е правилно, тъй като срокът за обжалване на разпореждане № 1109/ 20.08.2010 г. е изтекъл на 01.09.2010 г. Подадената против него жалба вх. № 7801/ 03.09.2010 г. е върната като нередовна с разпореждане № 1161 от 10.09.2010 г., което, като необжалвано, е влязло в сила. Обжалването на съдебните актове е ограничено със срок, който е преклузивен и за който съдът следи служебно. С изтичането на определения от закона срок се погасява правото на страната да обжалва съответния съдебния акт. По тези съображения обжалваното разпореждане следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът