Определение № 7766 от 24.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5535/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на адв. Й. Лалова от АК – Хасково като пълномощник на М. Н. Ц., срещу разпореждане от 27.03.2024 г., постановено по вх. № 303/05.01.2024 г. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за допълване на разпореждане от 14.02.2024 г. в частта за разноските. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК. Твърди се, че разпоредбата на чл. 81 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) не следва да се тълкува в смисъл, че относно искането за разноски съдът може да се произнася само при приключване на делото. Сочи се, че разпореждането от 14.02.2024 г., макар че не е акт, с който се слага край на делото и не финализира съдебния спор по същество, разноски могат и следва да се присъдят. По изложените съображения се претендира отмяна на обжалваното разпореждане и допълване на същото в частта за разноските. Ответникът – Началникът на отдел „Контрол и Правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура", чрез пълномощника си юрк. Д. Райнова, изразява писмено становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Настоящите страни са страни и по адм. дело № 12088/2023 г. по описа на Върховен административен съд, Седмо отделение, образувано по частна жалба на началника на отдел „Контрол и Правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 1892/27.10.2023 г. на Административен съд – Благоевград по к. а. н. д. № 433/2023 г., с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз/СЕС/ по дело № С-61/2023 г. С определение № 12897 от 20.12.2023 г. по адм. дело № 12088/2023 г., ВАС е оставил без разглеждане частната жалба и е прекратил производството по делото. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба вх. № 303/05.01.2024 г. от началника на отдел „Контрол и Правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура", а ответникът по същата М. Н. Ц. депозира писмен отговор със становище за неоснователност, като прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600,00лв. по приложен списък. С разпореждане от 14.02.2024 г. на ВАС, Седмо отделение, е върната частната жалба с вх. № 303/05.01.2024 г. на началника на отдел „Контрол и Правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 12897 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. дело № 12088/2023 г. Прието е, че частната жалба е нередовна, в резултат на което е налице ненадлежно упражнено право на оспорване. Разпореждането от 14.02.2024 г. е съобщено на М. Н. Ц. на 05.03.2024г. чрез пълномощника му адв. Лалова, след което на 08.03.2024г. е подадена молба с искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските. По горното искане е постановено оспореното разпореждане от 27.03.2024 г., с което същото е отхвърлено. За да отхвърли искането, съдът в производството по чл. 248 ГПК, е приел, че разпореждането не е акт, с който спорът е решен по същество, поради което и с оглед разпоредбите на чл.143 АПК вр. с чл. 78 и чл.81 ГПК, компетентен да се произнесе по разноските е Административен съд - Благоевград след възобновяване на спряното производство по к. а. н. д. № 433/2023 г. с финализиращия делото съдебен акт. Разпореждането е правилно. Изводите на съда са формирани в съответствие с конкретните факти по делото и при правилно приложение на закона, като се споделят от настоящия петчленен състав. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда отговорност за разноските и произнасяне от съда по тях в случаите, когато съдът отмени обжалвания административен акт, отказа да бъде издаден административен акт, при прекратяване на делото, поради оттегляне на оспорения административен акт и когато отхвърли оспорването. Разпоредбата на чл. 81 от ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, предвижда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът да се произнася и по искането за разноски. Цитираните разпоредби имат предвид хипотезите на съдебен процес, в който спорът се разрешава по същество или производството по този спор е прекратено, какъвто не е настоящият случай, с оглед на което, разноските следва да се преценяват с крайния акт според правилата за присъждане на разноските, както правилно е приел съдът в обжалваното разпореждане. Аргумент в полза на такъв извод е разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, която действително не е приложима пряко, но дава същите насоки за тълкуване. Сходно е произнасянето и по т. 5 на тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, за което важат същите разсъждения, макар да касае друго несамостоятелно производство. По изложените съображения, крайното заключение на съда за неоснователност на искането за допълване на разпореждането от 14.02.2024 г. в частта за разноските е обосновано и законосъобразно, а оспореното пред настоящата инстанция разпореждане е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода по жалбата и изложените по-горе доводи, на частния жалбоподател не се дължат разноски и за настоящото производство. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия