Определение № 309 от 21.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2316/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Р. В. против определение № 238/11.05.2017 г., постановено по гр.д.№ 336/2017 г. от състав на Окръжен съд – Велико Търново. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състав на въззивен съд е приел, че разпореждане на първоинстанционен съд за връщане на подадена въззивна жалба е правилно и го е потвърдил. Съдът е приел, че по делото няма данни да е внесена дължимата държавна такса, като за тази нередовност на подадената въззивна жалба жалбоподателят е бил уведомен, както и за неблагоприятните процесуални последици от непредставянето в срок на доказателства за внасянето на таксата, изразяващи се във връщането на въззивната жалба. По делото липсват представени доказателства за внасянето на държавната такса, въпреки твърденията на жалбоподателя в тази насока, поради което въззивният съд е потвърдил разпореждането за връщането на жалбата. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК – който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Сочения правен въпрос е, може ли съдът да откаже разглеждането на правен спор в случаите, в които е внесена държавна такса за разглеждането му. Въпросът е свързан с твърдението на жалбаподателя, че е внесъл държавната такса за разглеждането на въззивната му жалба, но въпреки това е потвърдено разпореждането за връжане на жалбата. От фгактическа страна съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за внасянето на таксата /каквито действително липсват/, поради което не е приел, че въпреки внасяне на таксата, разпореждането е правилно. В тази насока, съдът не е приел, че при внесена държавна такса, не следва да се разглежда подадената държавна такса. Предвид изложеното, не е налице соченото основание за допустимостта на касационното обжалване. Мотивите на съда за оставяне в сила на разпореждането за връщане на жалбата са не невнасянето на таксата, а липсата на доказателства за нейното внасяне, в каквото насока са мотивите на съда за постановяване на предходно определение, с което е отменено предходно разпореждане за връщане на жалбата. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на въззивния съд. Водим от горното, състава на ВКС