Определение № 9173 от 24.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7216/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Г. Д. З. срещу Определение №2468 от 24.06.2024 г. на Административен съд (АС) - Пазарджик по адм. дело №717/2024 г. С определението е оставено без уважение искането на З. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №24-0340-000107 от 10.06.2024 г. издадена от началника на Районно управление (РУ) - Септември към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. №[рег. номер], за срок от шест месеца. Частният жалбоподател - Г. Д. З., счита, че определението е неправилно. Сочи, че същността на вредата, която му причинява заповедта за прилагане на ПАМ се изразява в невъзможността му да предприеме необходимите адекватни и своевременни мерки и грижи за здравословното му състояние и това на съпругата му. Той е на [възраст], а съпругата му на [възраст]. Неправилен е извода на съда, че в случая не са налице никакви нови обстоятелства и доказателства, че изпълнението ще му причини значителна или труднопоправима вреда. Заповедта е издадена на 10.06.2024 г., а от него са приложени медицински документи издадени след тази дата – етапна епикриза и направление за консултация със специалист от 14.06.2024 г. за съпругата му и направление за консултация със специалист от 18.06.2024 г. за него. Необоснован е изводът на съда, че е налице възможност да ползва алтернативни варианти за придвижване. Съпругата му е претърпяла [заличен текст] през месец 06.2023 г. и се придвижва с проходилка, а З. е неин придружител. В това състояние е невъзможно използването на какъвто и да е обществен транспорт. Решаващият съд неправилно е оценил здравословния му статус и този на съпругата му, характера и степента на уврежданията им, при наличието на обективни данни произтичащи от представените медицински документи. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно изпълнението на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – началникът на Районно управление - Септември към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Пазарджик, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови определението си съдът посочил, че с оспорената заповед е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство (МПС), за срок от шест месеца. Изложил е, че в жалбата са развити доводи, че предварителното изпълнение на заповедта ще препятства възможността жалбоподателят да се ползва от собственото си МПС, както и ще го лиши от възможност да полага адекватни и очевидно необходими грижи за болната си съпруга. Посочено е, че той и съпругата му имат редица здравословни проблеми, които налагат придвижването им в срока на действие на приложената мярка, за прегледи, лечение, консултации и възстановителни процедури. Представени са писмени доказателства удостоверяващи здравословното състояние на жалбоподателя и съпругата му. Съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1, 5 и 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Приел е, че от страна на жалбоподателя не се излагат обосновани аргументи, които да водят до извод за вероятност да настъпят значителни или трудно поправими вреди в правната му сфера. Съгласно представените доказателства относно [заличен текст], сочат че тя е с давност от 2018 г., диагноза [заличен текст] също е с давност от 2019 г., считано от 2020 г. са и посочените заболявания на съпругата на жалбоподателя. Представените доказателства сочат, че за заболяванията е проведено лечение, както и рехабилитация. При необходимост към настоящия момент да провежда лечение, физиотерапия или други методи за подобряване на здравословното им състояние, жалбоподателят би могъл да използва алтернативни варианти за придвижване. Липсва основание да се приеме, че това би могло да се постигне само като управлява лично автомобил и то конкретно неговия личен автомобил. Единствено твърдението, че изпитва трудности или неудобства в ежедневните си дейности, не е основание да бъде уважено искането му, тъй като то не е сред изчерпателно изброените в нормата на чл. 166, ал. 2 АПК. Предвид това е счел, че искането е неоснователно. Определението е неправилно. Приложената със Заповед №24-0340-000107 от 10.06.2024 г. на началника на РУ - Септември към ОДМВР - Пазарджик, ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедите, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая по делото не се спори, че частният жалбоподател Г. Д. З., както и съпругата му – Г. Д. З., живеят в [населено място] (находящо се в община Септември, област Пазарджик). От представените в първоинстанционното производство документи (включително заповедта за прилагане на ПАМ) се установява, че З. е роден през [заличен текст], а съпругата му през [заличен текст], като към настоящия момент и двамата са над [възраст]. Към жалбата до АС – Пазарджик от З. са приложени седем броя епикризи от 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2023 г., амбулаторен лист от 2021 г., както и два броя направления, съответно от 14.06.2024 г. и 18.06.2024 г. Приложена е и етапна епикриза от 14.06.2024 г. От представените медицински документи се установяват твърденията в жалбата на З., а именно – че е опериран от [заличен текст] през 2019 г., че има [заличен текст]. Относно съпругата му се установява, че същата е претърпяла операция на [заличен текст] през 2020 г., както и смяна на [заличен текст] през 2023 г. Има [заличен текст]. Придвижва се с помощта на проходилка. Безспорно, както е установено от АС – Пазарджик, заболяванията на З. и съпругата му са с давност 2018, 2019 и 2020 г. (с изключение на [заличен текст], която е извършена 2023 г.). По делото обаче е представена етапна епикриза от 14.06.2024 г. относно Г. З., издадена след процесната заповед, с водеща диагноза [заличен текст]. Педставени са и два броя направления, съответно от 14.06.2024 г. и 18.06.2024 г. От тях се установява, че на 14.06.2024 г. на З. е издадено направление за консултация с медицинска [заличен текст], а на 18.06.2024 г. на З. е издадено направление за консултация с [заличен текст] болести. Посочените документи удостоверяват обстоятелства настъпили след издаването на заповедта, и касаят продължаващо лечение на заболяванията настъпили при З. и съпругата му, преди издаването й. От всички представени по делото епикризи се установява, че лечението на З., както и на съпругата му, е провеждано предимно в медицински заведения на територията на град Пловдив (УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, МБАЛ „Света Каридад“ ЕАД, УМБАЛ „Каспела“ ЕООД) и град София (ДКАРЦ „Хил клиник“ ЕАД). Действително, както е посочил и АС – Пазарджик, съществува възможност за алтернативно придвижване на З.. От официалния сайт на [населено място] [ел. адрес] се установява, че от селото се придвижват автобуси до Пазарджик, Велинград и Септември. Предвид обаче възрастта и здравославното състояние на частния жалбоподател, както и местонахождението на лечебните заведения, в които същият е лекуван, придвижването за лечение без собствения на З. лек автомобил би се оказало изключително трудно. Предвид изложеното съдът счита, че в конкретния случай е налице доказана значителна и трудно поправима вреда, която предварителното изпълнение на заповедта може да причини на частния жалбоподател. Видно от изложеното съдът неправилно приложил материалния закон към установените по делото факти и в резултат на това постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което следва да бъде спряно предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд