Определение № 1030 от 21.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 715/2010 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. М. срещу решение от 20.10.2008г по гр.д. №2719/2007 на С. градски съд, с което е отменено решението на С. районен съд и е отхвърлен иска за отмяна наложено дисциплинарно наказание уволнение ,възстановяване на работа и обезщетение .В приложеното към жалбата изложение, като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК ,като се прилагат решение №432 от 20.04.2000г ва ВКС ІІІ го и решение на СРС от 10.03.2002г по гр.д. д.№3561/01г .Противоречиво се решава въпроса за признаване незаконност на дисциплинарно уволнение и отмяната му.Така формулиран след указание, въпросът в изложението е обоснован със значението му за изхода на обжалваното въззивно решение и включването му в предмета на спора. Ответникът”Т. –С. „Е. изтъква в отговор бланкетност на доводите за допускане до касационно обжалване и липсата на основание за допускане до касационно разглеждане. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК общо е е формулиран въпрос, който е тъждествен с обема на конкретния спорен предмет на делото в трудовия спор, а именно законосъобразността на наложеното в случая дисциплинарно наказание. Противоречие на разрешенията между двете приложени решения по този въпрос не може да има ,тъй като в тях са съобразявани различни, приложими за съответния случай материални и процесуални институти на правото, по конкретни искове на отмяна на дисциплинарни наказания. Липсва довод за относимост на решение №432 от 20.04.2000г на ВКС ІІІ и коменитираният с него въпрос за фактическите основания на иска, към конкретно разрешен с обжалваното решение правен въпрос В приложеното първоинстанционно решение на СРС от 10.03.2002г по гр.д.№3561/01г е отменено дисциплинарно уволнение поради това, че ищецът веднъж е бил наказван за същото нарушение. Доводът за противоречие кореспонсира с оплакванията на касатора в касационната жалба, но в неговия случай наказание е било налагано за друго нарушение от същия вид, а не за същото нарушение. По въпроса за индивидуализиращите признаци на нарушението има последователна и обилна практика и няма спорно тълкуване относно това, че всяко наказание се налага за конкретно нарушение.Разрешение в същия смисъл е дал и съставът на СГС в обжалваното решение .От налагането на наказание за едно нарушение не следва, че за последващо нарушение от същия вид работникът не може да получи наказание. В изложението не е изведен (или поне подкрепен с прилагане на съдебен акт) друг въпрос, относим към решаващо преценените по делото обстоятелства. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.