Определение № 12434 от 18.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8756/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК във връзка с чл. 248 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. И. Д. чрез неговия пълномощник срещу определение № 780/07.06.2024 г. по адм. дело № 227/2023 г. на Административен съд – Габрово. Счита обжалваното определение за неправилно и претендира отмяната му и постановяване на ново, с което да се остави без уважение искането на административния орган за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по делото, алтернативно – определянето им в редуциран размер. В срока по чл. 232 АПК ответната страна – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – Габрово, чрез своя процесуален представител в писмено възражение намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Съдебното производство е образувано по повод жалба на С. И. Д. срещу заповед № 18-10678/25.09.2023 г. на началника на СГКК – Габрово, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], състоящо се от коригиране на границите на имот с идентификатор 17350.271.827 с начин на трайно ползване „Язовир“ след извършени геодезически измервания на терен от правоспособно лице. С молба от 01.04.2024 г. оспорващият е оттеглил жалбата си и е помолил съда да прекрати производството по делото. Направил е възражение за прекомерност на договорените от административния орган и от заинтересованата страна – Община Дряново адвокатски възнаграждения. С молба от 04.04.2024 г. на началника на СГКК – Габрово е представен договор за правна защита и съдействие от 31.01.2024 г. с начин на плащане по банков път и извлечение от постъпления в разплащателна сметка, отразяващо превод от 1250 лева на 02.02.2024 г. С протоколно определение № 504 от 08.04.2024 г. по адм. дело № 227/2023 г. на Административен съд – Габрово, жалбата на С. И. Д. е оставена без разглеждане, производството по делото е прекратено и оспорващият е осъден да заплати в полза на Агенцията по геодезия, картография и кадастър сумата от 1250 лева, представляваща разноски за процесуално представителство. Срещу прекратителното определение в частта му за разноските е подадена молба по чл. 248 ГПК с възражения за недължимост на разноските, алтернативно с искане за тяхното редуциране. От началника на СГКК – Габрово е постъпило становище за правилност на определението в частта за разноските, доколкото е претендирано в минималния размер по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и са представени доказателства за реалното им заплащане. С обжалваното определение съдът е отхвърлил като неоснователно възражението за прекомерност на присъдените в полза на АГКК разноски и е оставил без уважение молбата за изменение на определението в частта му за разноските. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е развил доводи за дължимост на основание чл. 143, ал. 3 АПК заплащането на сторените разноски при прекратяване на производството, удостоверяване на реалното им извършване от извлечението на 02.02.2024 г. и определянето им по минималния размер от чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.06.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така постановеното определение е неправилно при следните съображения: Данните по делото сочат, че осъществената правна помощ от процесуалния представител на началника на СГКК – Габрово се изразява в окомплектоване на административната преписка и съставяне на списък по чл. 152, ал. 3 АПК на страните в производството и явяване на открито съдебно заседание от 05.02.2024 г., на което поради необходимостта от конституирането на наследниците на починали страни по делото и призоваването им като заинтересовани страни, не е даден ход по същество на делото и същото е отложено за разглеждане на по-късна дата. Предвид изложеното и доколкото на основание чл. 143, ал. 3, предл. второ АПК, при прекратяване на делото ответника има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, реалното заплащане на такива е безспорно доказано с представения договор за правна защита и съдействие от 31.01.2024 г. с определен начин на заплащане по банкова сметка и извлечението от 02.02.2024 г. за внасянето на паричната сума по банков път. Следователно е неоснователен касационният довод за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение. Извършените процесуални действия от страна на ангажирания адвокат до постановяване на прекратителното определение не са съпоставими с присъщите такива за проведено съдебно производство с постановяване на решение по съществото на спора. В този смисъл възражението на частния жалбоподател в условие на алтернативност, че претендираните разноски в размер от 1250 лева са прекомерни, е основателно, предвид фактическата и правната сложност на така протеклото дело, приключило преди даване ход на делото в открито съдебно заседание и разрешаване с окончателен съдебен акт на правния спор по същество. С оглед изложеното, обжалваното определение като неправилно следва да се отмени като вместо него се постанови друго, с което да се измени протоколно определение № 504 от 08.04.2024 г. по адм. дело № 227/2023 г. на Административен съд – Габрово, като се намали размерът на присъденото адвокатско възнаграждение, което С. И. Д. следва да заплати на АГКК от 1250 (хиляда двеста и петдесет) на 200 (двеста) лева. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,