Определение № 12009 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12108/2023 г.

Производството е по реда на чл 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК С молба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния представител юриск.С. Атанасова е поискал изменение на решение № 6973/06.06.2024 г. по адм. дело № 12108/2023 г. на ВАС, Първо отделение в частта на разноските, които са дължими на посочената страна по делото. Сочи се, че при общ материален интерес от 9 825 869,90 лв., настоящият съдебен състав е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 49 637 лв. за касационната инстанция, а не посочената сума в представения списък по чл. 80 ГПК за разноските. Според молителя съдът не е изложил никакви мотиви защо присъжда тази сума и не се е съобразил с разпоредбата на чл. 161, ал.1, изр. 3 ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се изменение на решението и присъждане на разноски в размер на 172 038 лв. "ТМН" ЕООД - гр. София чрез адв. А. Пелев в писмен отговор (становище) по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК счита, че молбата е неоснователна, като развива подробни доводи, че в случая не следва да се прилага чл. 161, ал.1 ДОПК, а чл. 78, ал. 8 ГПК, тъй като последната разпоредба е изменена през 2017 г. и в нея е предвидено възнаграждението на юрисконсултите да се определя по Закона за правната помощ (ЗПП). Обстоятелството, че чл. 161 ДОПК не е изменен, се дължал на законодателен пропуск, а не на съзнателна и целенасочена законодателна политика. Обратното се считало, че би било в нарушение на конституционния принцип на равенство на гражданите и юридическите лица, а и би поставило държавната администрация в необосновано по - благоприятна позиция от всички останали правни субекти - физически и юридически лица, участващи в съдебния процес. Твърди се също така, че претендираното възнаграждение в размер на 172 038 лв. е прекомерно завишено и не отговаря нито на сложността на делото, нито на осъществената юрисконсултска работа, поради което молбата по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, не следва да се уважава. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че молбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решението на настоящата касационна инстанция е оставено в сила решение № 3995/16.06.2023 г., постановено по адм. дело № 6492/2020 г. на Административен съд - София - град, като на Националната агенция за приходите е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 49 637 лв. за касационната инстанция. Неоснователно е изразеното в писмения отговор на "ТМН" ООД по повод молбата на ответника по касация за изменение на касационното съдебно решение в частта за разноските, че в случая не следва да се прилага чл. 161 ДОПК, а чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ. Субсидирано чл. 78, ал. 8 ГПК, респ. ЗПП по данъчни дела не се прилага, тъй като в чл. 161 ДОПК е налице изрична правна уредба за разноските по такива дела. Обстоятелството, че чл. 78, ал. 8 ГПК е изменен от законодателя през 2017 г., а ДОПК в частта за разноските е от 01.01.2016 г., не води до извода, който е направен в становището (писмен отговор) на "ТМН" ООД. Относно искането за изменение на разноските от приходната администрация, то е неоснователно. За първата съдебна инстанция с обжалваното пред настоящия съд решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 49 637 лв. Касационното производство предвид неговия характер и провеждането му в едно съдебно заседание, неоправдано се претендира юрисконсултското възнаграждение да бъде в неколкократно по - висок размер (3,5 пъти). Макар дружеството - касационен жалбоподател пред ВАС, Първо отделение да не е направило изрично възражение за прекомерност, следва да се има предвид, че чл. 161, ал. 2 ДОПК дава възможност да се извърши такова намаление и служебно от съда. Следва да се посочи и, че в решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 на СЕС е прието, че при въведеното ограничение в Наредбата на Висшия адвокатски съвет за размера на минималните размери на адвокатските възнаграждения, е налице ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС. Именно с въведената от СЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, СЕС категорично е приел, че националният съд е длъжен да не приложи национална правна уредба, вкл. и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. В решението си СЕС е приел и въз основа на предходни негови решения - т. 51 от решение по съединени дела С - 427/16 и С - 428/16, че определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което е забранено от чл. 101, параграф 1 ДФЕС. С оглед изложеното настоящият съдебен състав счита, че искането за изменение на разноските е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и в същия смисъл върховният административен съд, Първо отделение