Определение № 3155 от 15.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2232/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от Централна избирателна комисия, представлявана от К. Нейкова, председател на ЦИК, против определение № 398 от 15 януари 2024 г., постановено по адм.д. № 142/2024 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК не са депозирани. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 215, т. 1 и т. 4 АПК, е оставена без разглеждане частната жалба на Централната избирателна комисия, представлявана от председателя срещу протоколно определение от 06 ноември 2023 г., постановено по адм. д. № 9540/2023 г. по описа на АССГ, с което е отхвърлено направено искане ат юрк. Хайдушка за конституиране на ЦИК като ответник по делото, поради недопустимост и производството по делото е прекратено. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че частната жалба е подадена от Централната избирателна комисия, която не е страна в първоинстанционното производство, както и, че постановеното протоколно определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Така постановеното определение е законосъобразно. Правилно съдът е констатирал, че в производството пред АССГ по адм. д. № 9540/2023 г. е конституиран като ответник зам. председателят на ЦИК, чийто индивидуален административен акт е оспорен по делото. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересувани лица. Визираната разпоредба дава процесуални правомощия за явяване пред съд на органа, издал оспорения акт, а именно зам. председателят на ЦИК, поради което правилно е прието, че ЦИК не е страна в първоинстанционното производство. Правилно тричленният състав е приел, че определенията, постановени от първоинстанционния съд по конституиране на страните по реда на чл.154, ал.1 във връзка с чл.153, ал.1 АПК, не са от категорията съдебни актове, визирани в нормата на чл.229, ал.1, т.2 АПК. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, с изключение на определенията по чл. 231а, ал. 7, както и в случаите, изрично посочени в закона. Оспореното с частната жалба пред тричленен състав на ВАС протоколно определение от 06 ноември 2023 г., с което е отхвърлено направено искане от юрк. Хайдушка за конституиране на ЦИК като ответник по делото, е извън уредените две хипотези от чл. 229, ал. 1 от АПК. Не подлежат на самостоятелно оспорване определенията, с които съдът се произнася по движението на делото, конституиране на надлежните страни, разпределение на доказателствената тежест, както и по направените от страните искания. След като обжалваното протоколно определение е акт, с който не се прегражда по-нататъшното развитие на производството, както и не попада в кръга на изрично посочените в чл. 229, ал. 1 АПК, то частната жалба на ЦИК срещу протоколно определение от 06 ноември 2023г., постановено по адм. дело № 9540/2023г. по описа на АССГ е лишена от предмет - липсва годен на обжалване по реда на инстанционния контрол съдебен акт. В този аспект процесуално законосъобразно същата е оставена без разглеждане и е прекратено образуваното по нея съдебно производство. Предвид това, че обжалваното определение на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение, е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав