Решение № 2743 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11119/2020 г.

Решение № 2743 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11119/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Общински съвет - Крумовград, представляван от председателя Метин Сали, подадена чрез пълномощника адвокат М. Сеидахмед, против решение № 158 от 6.08.2020 г., постановено по административно дело № 85/2020 г. по описа на Административен съд - Кърджали, в частта, с която частично е отменена като незаконосъобразна Наредба за организацията и дейността на клубовете на пенсионера и хората с увреждания в община Крумовград, приета с решение № 696 по протокол № 46 от 28.08.2015 г. на Общински съвет - Крумовград, както следва: наименованието, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 1, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 2, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 4, в частта относно "или с определена група инвалидност"; чл. 6 изр. 1-во и т. 1, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 10/1/, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 10/3/, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 11, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 13/1/, в частта относно "и хората с увреждания" и чл. 16, изр. 1-во и т. 4, в частта относно "и хората с увреждания". В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение в посочената му част, на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Подържа се, че при приемането на обжалваната наредба са спазени изискванията на Закона за нормативните актове (ЗНА). В жалбата са наведени доводи за неправилно приложение от съда по аналогия на чл. 10, ал. 3, т. 9 от сега действащия Закон за хората с увреждания (ЗХУ), както и че разпоредбата на чл. 8, т. 4 от отменения Закон за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) не въвежда задължение за Общински съвет - Крумовград за съгласуване с Агенцията за хората с увреждания към датата на приемане на наредбата, като според касатора в разпоредбата е уредено задължение за участие и даване на задължително становище, насочено единствено към Агенцията, което обстоятелство не може да бъде поставено в тежест на оспорващия. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на Фондация "Гринберг". В допълнително подадена писмена молба поддържа касационната жалба и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. Ответникът по касация Фондация "Гринберг", чрез пълномощника си адвокат И. Йорданов, в писмен отговор и писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска оставяне в сила на оспореното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените съдебно–деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 500 лева, съгласно представен списък на разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, намира, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила като законосъобразно. Върховният административен съд (ВАС) в тричленен състав на шесто отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била Наредбата за организацията и дейността на клуба на пенсионера и хората с увреждания в община Крумовград (Наредбата) в нейната цялост. С определение № 57/10.03.2020 г. на Кърджалийския административен съд на основание чл. 159, т. 4 от АПК жалбата е била оставена без разглеждане и производството по делото е било прекратено. Определението на съда е обжалвано, като с определение № 6611/3.06.2020 г. по административно дело № 3906/2020 г. на ВАС е отменено постановеното прекратително определение и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. В отменителното определение е посочено, че в процесния случай, с оглед предмета на дейност и целите на фондацията, за нея е налице правен интерес от оспорване на Наредбата, в частта й относима към хората с увреждания. Предвид горното и на основание чл. 224 от АПК, Административен съд - Кърджали е приел, че по отношение на Фондация "Гринберг" е налице правен интерес от оспорване на Наредбата за организацията и дейността на клубовете на пенсионера и хората с увреждания в община Крумовград, приета с решение № 696 по протокол № 46 от 28.08.2015 г. на Общински съвет - Крумовград, в частта й, относима към хората с увреждания, като е оставил без разглеждане жалбата срещу останалата част от наредбата и е прекратил производството по делото в тази част. Първоинстанционният съд е приел, че разгледано по същество оспорването, в допустимата му част, е основателно, като процесната наредба е приета от компетентен орган, в съответствие с изискването за публикуване на проектите на подзаконови нормативни актове, ведно с мотивите към тях, регламентирано в относимата редакция на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, понастоящем ал. 3 на същия член, като според съда формално са спазени и изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при изработването на проекта на Наредбата, самостоятелно основание за отмяна по чл. 146, т. 3 във връзка с чл. 196 от АПК. Безспорно е установено от фактическа страна, че с решение № 696 от 28.08.2015 г. по точка 11 от протокол № 46 от заседание на Общински съвет - Крумовград, проведено на посочената дата, на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 23 и чл. 36, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, е приета Наредба за организацията и дейността на клуба на пенсионера и хората с увреждания в община Крумовград. Приемането на Наредбата е извършено от Общински съвет - Крумовград при предварително обявен дневен ред, в който приемането на същата е било включено като т. 11, при наличие на кворум, като в гласуването са участвали 28 общински съветници, от които при вземането на решението за приемането на Наредбата, "за" са гласували всички присъствали 28 общински съветници. Решението е гласувано и прието въз основа на внесен проект с докладна записка от кмета на община Крумовград, след обсъждането му от Постоянната комисия по "Местно самоуправление, нормативна уредба, регионална политика и безработица". Окончателният проект на Наредбата за организацията и дейността на клуба на пенсионера и хората с увреждания е бил публикуван на официалния сайт на община Крумовград на 3.08.2015 г. Съдът е преценил, че към датата на внасяне на проекта на процесната наредба за обсъждане и момента на приемането й от Общински съвет - Крумовград, е била в действие нормата на чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (обн. ДВ, бр. 81 от 17.09.2004 г.), отменен с § 2 от ПЗР на Закона за хората с увреждания (обн. ДВ, бр. 195 от 18.12.2018 г.). Цитираната разпоредба на отменения ЗИХУ е регламентирала правомощията на Агенцията за защита на хората с увреждания да осъществява изпълнение на държавната политика за интеграция на хората с увреждания, като участва и дава задължително становище при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Понастоящем, респ. към датата на приключване на устните състезания по делото, е в действие Закона за хората за увреждания (обн. ДВ, бр. 195 от 18.12.2018 г.), в сила от 1.01.2019 г., който в нормата на чл. 10, ал. 3, т. 9 изрично предвижда, че Агенцията за хората с увреждания участва при изготвянето на проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания и дава становища по тях. Съдът е приел, че оспорената Наредба за организацията и дейността на клуба на пенсионера и хората с увреждания в община Крумовград, засяга правата на две категории лица - пенсионери и хора с увреждания, поради което според съда, засягайки пряко и непосредствено правата на хората с увреждания на територията на общината, към датата на приемането й за Общински съвет - Крумовград е било налице задължение да съгласува проекта на наредбата с Агенцията за хората с увреждания, което задължение, както правилно е преценил съдът, не е било изпълнено, предвид липсата на възражение от ответника в тази насока и с оглед непредставянето на доказателства за съгласуване на Наредбата с Агенцията за хората с увреждания. Твърдения и доказателства за изпълнението му липсват и в касационната жалба. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът частично е отменил Наредбата за организацията и дейността на клубовете на пенсионера и хората с увреждания в община Крумовград, приета с решение № 696 по протокол № 46 от 28.08.2015 г. на Общински съвет - Крумовград, както следва: наименованието, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 1, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 2, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 4, в частта относно "или с определена група инвалидност"; чл. 6 изр. 1-во и т. 1, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 10/1/, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 10/3/, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 11, в частта относно "и хората с увреждания"; чл. 13/1/, в частта относно "и хората с увреждания" и чл. 16, изр. 1-во и т. 4, в частта относно "и хората с увреждания". Решението е валидно, допустимо и правилно. Наредбата е приета в противоречие с императивното изискване на чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания ; , действащ към момента на приемане на отменените текстове на наредбата, съгласно което Агенцията за хората с увреждания осъществява изпълнението на държавната политика за интеграция за хората с увреждания, като участва и дава задължително становище при изготвяне на проекти за нормативни актове, свързани с хората с увреждания. Неизискването и невземането под внимание на такова становище е съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като в случая всички отменени норми от наредбата имат за адресат хората с увреждания. Чл. 8, т. 4 от Закона за интеграция на хората с увреждания ; и чл. 10, ал. 3, т. 9 от Закона за хората с увреждания, установяват правомощие, включващо правото и задължението на Агенцията да участва и да дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на хората с увреждания. Становището е задължително, независимо от обстоятелството, че в сега действащия закон то не е изрично определено като такова. Не може да бъде възприето изложеното в касационната жалба твърдение, че разпоредбата на чл. 8, т. 4 от отменения ЗИХУ не въвежда задължение за Общински съвет - Крумовград за такова съгласуване към датата на приемане на наредбата, като според касатора в разпоредбата е уредено задължение за участие и даване на задължително становище, насочено единствено към Агенцията, което обстоятелство не може да бъде поставено в тежест на оспорващия. Посоченото изискване е в унисон и е проявление на закрепения в разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗНА принцип на съгласуваност в процеса на изработването на проект на нормативен акт. Задължение да следи за спазване на цитирания принцип има органът, притежаващ правомощието да приеме или не дадения проект. Противно на изложеното в касационната жалба твърдение законодателят е вменил изпълнението на това задължение на органа, приемащ нормативния административен акт, чиято дейност следва да бъде съобразена с основните принципи, посочени в чл. 26, ал. 1 от ЗНА - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Очевидна е преценката на законодателя, че при приемането на нормативни актове, е необходимо ефективно взаимодействие с Агенцията за хората с увреждания. Целта на институционалното съгласуване е подпомагане на компетентния орган при нормативната регулация на посочените обществени отношения. С оглед посочените обстоятелства изискването и даването на становище от Агенцията за хората с увреждания към момента на приемане на наредбата е било задължително. Нарушаването на това императивно изискване води до опорочаване на процедурата по издаване на акта и нарушаване на правата на адресатите на наредбата и представлява нарушение от категорията на съществените, предвид възможността изразяването и вземане предвид на такова становище да доведе до различно съдържание на нормативния акт. При това положение правилно съдът е отменил наредбата в посочените части. По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на направените в настоящото съдебно производство разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. От друга страна, неоснователно е касаторовото възражение по смисъла на нормата на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в съдебно-административното производство по силата на чл. 144 от АПК, за прекомерност на заплатеното от опонента му по делото адвокатско възнаграждение и направеното в тази връзка искане за намаляването му. Съгласно цитираната разпоредба от ГПК съдът действително може да присъди по-нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА), в чиято ал. 2 е закрепено правилото, че този размер не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Касае се за Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (обн. в ДВ, бр. 63 от 23.07.2004 г., изменяна и допълвана след това), в чл. 8, ал. 3 от която, приложим за спорове като процесния, този размер е установен на 500 лева, какъвто е и размерът на заплатеното на повереника адвокат Йорданов от доверителя му Фондация "Гринберг" гр. Пловдив възнаграждение за процесуалното му представителство по делото. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на АПК /обн. в ДВ, бр. 77 от 18.09.2018 г., в сила от 1.01.2019 г. /, "поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. С оглед гореизложеното община Крумовград следва да бъде осъдена да заплати на Фондация "Гринберг" гр. Пловдив направените в настоящата инстанция разноски по делото в размер на 500 лева.