Определение № 60340 от 02.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3230/2021 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. А. З. срещу определение № 41 от 02.06.2021 г. по ч.гр.д. № 355 /2021 г. на Софийския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 188 от 04.03.2021 г. по гр.д. № 421 /2020 г. на Районен съд Елин Пелин, с което на основание на чл.105 ГПК производството по делото е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Районен съд Разлог съобразно правилата на местната подсъдност. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като чл.127,ал.2 СК и § 1,т.15 от ДР на ЗЗакрД не визират административния адрес на детето и следва да се тълкуват в смисъла, в който се влага в понятието „обичайно местопребиваване“ в Регламент № 2201 /2003 г., а именно, че настоящият адрес на дете е там, където е формиран неговият център на жизнени интереси. Насрещната страна Н. Ж. П. оспорва частната жалба, като твърди, че по делото са представени доказателства, че детето живее в Разлог с майка си, където е регистриран неговият настоящ и постоянен адрес и е формиран неговият център на жизнени интереси много време преди предявяване на исковата молба. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е уважил възражението за местна подсъдност, тъй като съгласно чл.127,ал.2 СК в случай, че родителите не постигнат споразумение, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му. А съгласно § 1,т.15 от ДР на ЗЗакрД „настоящ адрес на дете“ е адресът, на който детето пребивава. А адресът, на който детето е пребивавало при предявяването на иска, е в [населено място]. Това обстоятелство не се и оспорва в исковата молба. Обстоятелството, че няколко дни преди предявяване на исковата молба детето се е намирало при ищеца- настоящ жалбоподател на друго основание, не може да обоснове извод в обратната насока. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Частният жалбоподател извежда следните правни въпроси, за които твърди, че е осъществено основанието по чл.280,ал.1,т.1 ГПК: При определяне на местнокомпетентния съд по искане за родителски права, следва ли обичайното местопребиваване на детето да бъде трайно, или следва да се вземе предвид неговият административен адрес към датата на исковата молба? Какви са критериите, които трябва да изследва съдът, за да определи обичайната среда на живот на детето, а оттам и настоящият адрес по смисъла на § 1,т.15 от ДР на ЗЗакрД във връзка с чл.127,ал.2 СК? Как съдът трябва да изследва тези критерии? Въпросите не са обуславящи, тъй като, както е посочил и въззивният съд, между страните е имало спор кой съд е местно компетентен да разгледа иска, но не е имало спор за това, че към момента на предявяване на исковата молба регистрираният адрес на детето е бил в [населено място], където то е пребивавало. Спорът е бил правен, а не е фактически. В частната жалба до въззивния съд се съдържат доводи за това, че правилото на чл.127,ал.2 СК е специално и че съгласно практиката на ВКС за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяване на исковата молба. При липса на спор за релевантния факт (регистрираният настоящ адрес на детето, на който детето е пребивавало към момента на предявяване на исковата молба, визиран в посочените разпоредби на чл.127,ал.2 СК и § 1,т.15 от ДР на ЗЗакрД), съдът в съответствие с установената практика е приел факта за осъществен в обективната действителност и е приложил закона по отношение на него. Пред първоинстанционния и пред въззивния съд не е поставян въпроса за това дали е следвало местопребиваването на детето да бъде трайно, нито каква е била обичайната му среда на живот, нито какви са били критериите за нея, поради което и съдът не е следвало да обсъжда тези въпроси и наличието на доказателства за тях, доколкото е приел, че релевантните за определянето на местната подсъдност факти, визирани в разпоредбите на чл.127,ал.2 СК и § 1,т.15 от ДР на ЗЗакрД, са установени, защото са безспорни. Поради изложеното не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а ответната страна не претендира разноски и не е представила доказателства да е направила разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, съдът