Определение № 60389 от 25.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1021/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Феростийл” ЕООД, представлявано от адв. В. В., срещу решение № 2890 от 27.12.2019г. по т.д. № 2805/2019г. на САС, 5 състав, с което е потвърдено решение от 25.02.2019г. по т.д. № 827/2018г. на СГС, VI-13 състав в частта, с която касаторът е осъден да заплати на „Интербуилд 13” ООД на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата 26 640 лева – дадена сума по проформа фактура № [ЕГН]/07.03.2017г. по развален от „Интербуилд 13” ООД договор за търговска продажба на стоки – арматурна заготовка, ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 30.04.2018г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 947,20 лева – законна лихва върху същата сума за периода от 23.12.2017г. до 29.04.2018г. Касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Сочи, че не е признал съществуването на процесния договор, поради което намира за очевидно неправилен противния извод на въззивния съд. Излага и съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че представената проформа фактура установява съществуването на процесния договор. Поддържа още, че не е доказано да е получил претендираната сума, поради което не дължи връщането ѝ. Счита, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като е ценил недопустими свидетелски показания. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът повтаря доводите за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага довод за неправилност на извода на въззивния съд, че от проформа фактурата се установява съществуването на процесния договор и във връзка с това поддържа, че се поставя въпросът, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: „Дали проформа фактурата има характера на предложение за сключване на договор, оферта от един търговец на друг търговец или същата представлява покана за изпълнение на вече сключен договор?”. Във връзка с преценката за допустимостта на събраните гласни доказателства сочи, че се поставя въпросът, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Дали въпросната спецификация представлява елемент от договора или допълнително споразумение към него или същата се предоставя относно изпълнението на договора?”. Ответникът „Феростийл” ЕООД не представя отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част, е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд и е изложил и собствени мотиви по направените оплаквания. Изложил е съображения, с оглед установените в приложимия процесуален закон правила за ранна процесуална преклузия /срв. чл. 133, чл. 370 от ГПК/, с изключение на вмененото му задължение да съобрази служебно приложимостта по делото на императивни правни норми, е длъжен да обсъди и прецени основателността само на тези оплаквания във въззивната жалба, които са базирани на своевременно релевирани от ответника с отговора на исковата молба възражения срещу иска. Намерил е, че е недопустимо да обсъжда останалите оплаквания във въззивната жалба, основани на незаявени своевременно по делото възражения. С оглед на това въззивния съд е приел, че следва да се произнесе единствено по оплакванията във въззивната жалба досежно това дали между страните въобще е налице договор, дали при положителен отговор на този първи въпрос, неизпълнението на договора между страните от страна на ответника се дължи на неоказване на дължимо съдействие от страна на ищеца /непредоставяне от страна на ищеца на спецификация на процесните арматурни заготовки/ и дали ответникът е получил процесното плащане. Във връзка със съществуването на договор между страните /неформален такъв за търговска продажба, според твърденията на ищеца/, въззивният съд е взел предвид, че в отговора на исковата молба, където ответникът оспорва наличието въобще на договор, той на практика признава съществуването на такъв договор, като твърди, че същият не е изпълнен от негова страна по вина на ищеца – че твърдяната от ищеца поръчка не се е състояла по негова вина, доколкото същият не е подал необходимата спецификация, за да може ответникът да извърши доставката. Изложил е съображения, че не би могло с оглед правилата на формалната логика да се твърди вина на противната страна за неизпълнението на договор и в същото време въобще да се отрича, че такъв е сключен между страните, поради което е намерил, че самото твърдение за неизпълнение на договора от ответника по вина на ищеца съставлява признание за съществуването му. Приел е още, че с исковата молба е представена и не е оспорена от ответника проформа фактура с предмет процесната доставка, оформена като издадена от ответника, подписана от негов представител, чиято представителна власт също не е оспорена нито в процесуалните срокове за това, нито от материалноправна гледна точка /срв. чл. 301 от ТЗ/, и подпечатана с негов печат, от която, преценявана и във връзка с останалите събрани по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено съществуването на процесния договор между страните с твърдяното от ищеца съдържание. Приел е, че събраните по делото свидетелски показания на св. М.-Х. са обсъждани и ценени от първоинстанционния съд не за установяване на съществуването на процесния договор между страните, а относно изпълнението му и в частност – дали ищецът е представил или не необходимата за изпълнението на договора спецификация. С оглед на това и като е посочил, че претендираният в жалбата електронен документ, приравняван според жалбоподателя на писмен такъв, въобще не е нито представян, нито обсъждан в производството, е преценил като неоснователни оплакванията във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Въззивният съд е обсъдил и кредитирал като дадени за пряко възприети от свидетеля обстоятелства, непротиворечиви и съответстващи и на останалите събрани по делото доказателства показанията на посочения свидетел и въз основа на тях е приел за установена неоснователността на твърденията на ответника за липса на необходимото за изпълнение на договора от негова страна съдействие в лицето на ищеца – купувач, поради непредставяне на спецификация, тъй като обратното е безспорно установено по делото. Добавил е, че ако се приеме неизпълнение на задължението на ищеца да представи спецификация, буди недоумение как ответникът, бидейки търговец и получил цената на поръчана, но неспецифицирана стока, която цена при неизпълнение на доставката безспорно би подлежала на връщане, не би инициирал и от своя страна представянето на такава спецификация от ищеца в продължителният период, последвал плащането, доколкото по делото твърдения за такова свое поведение ответникът нито излага, нито доказва. Въззивният съд е намерил за неоснователно и оплакването в жалбата, базирано на твърдението на ответника, че не бил получил процесната сума. Посочил е, че представената от ищеца по делото проформа фактура не е оспорена, а именно в същата, и то – от страна на ответника, е посочена сметката, по която сумата е платена. Намерил е, че получаването на сумата се установява от също неоспореното извлечение от сметката на ищеца, в което освен точното съвпадане на сумата по превода, като основание на същия е вписана вече цитираната проформа фактура – обстоятелства, безспорно установяващи според въззивния съд както че сумата е платена от ищеца по посочената му от ответника сметка, така и че именно в полза на ответника същото плащане е получено. Въззивният съд е намерил за ирелевантно за спора твърдението в жалбата, че ищецът не бил установил по делото фактът, че бил ползвал услугите на трето лице за изпълнение на доставката, съответно – да е претърпял вреди, като е посочил, че при развален двустранен договор получената от неизправната страна престация подлежи на връщане по правилата на неоснователното обогатяване – на отпаднало основание /чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/, без при това изправната, развалила договора страна, да е длъжна да доказва каквото и да било извън законоустановеният фактически състав, включително и конкретни вреди, причинно-следствени връзки и др. Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При съобразяване на мотивите на въззивния съд формулираният първи материалноправен въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като липсва произнасяне по него. Въззивният съд не е излагал съображения дали проформа фактурата има характера на предложение за сключване на договор, оферта от един търговец на друг търговец или представлява покана за изпълнение на вече сключен договор, а въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства по делото и твърденията на страните, в това число на представената неоспорена от ответника проформа фактура с предмет процесната доставка, оформена като издадена от ответника, подписана от негов представител, чиято представителна власт също не е оспорена, е приел за доказано наличието на договорно правоотношение между страните. Вторият материалноправен въпрос също не осъществява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му е обусловен от преценката на конкретните факти по делото, в това число твърденията на страните и събраните доказателства относно предмета на сключения договор. Следователно поставеният въпрос няма характера на правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, на който може да се даде общоприложим отговор, и поради това не обосновава основателност на искането да допускане на касационен контрол на въззивното решение. По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,