Определение № 728 от 25.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 586/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. Г. В., действаща лично и със съгласието на своята майка Г. С. С., срещу постановеното от Софийски апелативен съд определение от 13.04.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г., с което производството по същото дело е спряно на основание чл. 182, ал. 1, б.”г” ГПК /отм./. Частната жалбоподателка моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон. Изразява несъгласие с извода на съда за връзка между висящото пред него гр. д. № 652/2009 г. и висящото пред ВКС гр. д. № 1113/2009 г., като аргументира становището си с разликата в правното основание на всяка от претенциите, както и с различните факти, подлежащи на доказване по всяко от двете производства. Ответникът по частната жалба – “ДЗИ - Общо застраховане” АД – не заявява становище по същата Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество - същата е неоснователна. За да постанови спиране на производството по образуваното пред него гр. д. № 652/2009 г., Софийски апелативен съд е преценил, че решаването на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирано на основание застраховка “Гражданска отговорност” е в зависимост от решаването на гр. д. № 1422/2007 г. на Софийски апелативен съд, имащо за предмет присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претендирано от на основание застраховка “Злополука”. Този извод е мотивиран с факта, че и по двете дела се претендира обезщетение за едни и същи неимуществени вреди, настъпили в резултат на едно и също увреждане. Определението е правилно. Изцяло следва да бъде споделено становището на въззивния съд за връзка и зависимост между посочените две дела. Видно от обстоятелствената част на исковите молби, независимо от различното правно основание, на което е предявена всяка от претенциите, и по двете дела се претендира присъждане на обезщетение за едни и същи неимуществени вреди, причинени от едно и също пътно-транспортно произшествие. Идентичността на увреждането и на претърпените в резултат на него неимуществени вреди налага извода, че присъждането на обезщетение за тези вреди на едно от предявените основания е факт, който следва да бъде съобразен при присъждане на обезщетението за същите вреди на друго правно основание, както правилно е преценил Софийски апелативен съд. Ето защо, постановеното от него определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение