Решение № 5670 от 30.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2025 г.

Производството е по реда на чл.216 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Софконтракт инфрастрой ЕООД със седалище и адрес на управление в град Пловдив против решение 281 от 13.03.2025г. на комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка вх. КЗК-22/03.01.2025г., с което е оставена без уважение жалбата на дружеството против решение D40197557/19.12.2024 г. на кмета на община Крумовград за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Разрушаване на общинска сграда с идентификатор 39970.501.3050. 1 по КККР на гр. Крумовград" с уникален 00467/2024-0036 в Централизираната автоматизирана информационна система "Електронни обществени поръчки" (ЦАИС ЕОП). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество, с което решението на възложителя за избор на изпълнител бъде отменено, а процедурата върната за продължаване на процедурата от последното законосъобразно действие, а именно ново разглеждане на техническото предложение на Софконтракт инфрастрой ЕООД. Претендира се присъждане на разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и се прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника- възложител адвокатско възнаграждение. Ответникът- кметът на община Крумовград, чрез процесуалния си представител адвокат К. Ладова, в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба. Счита, че решението на КЗК е правилно и моли то да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на сторените за касационната инстанция разноски, както и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от касационния жалбоподател. Ответникът "Нар" ООД със седалище и адрес на управление в град Момчилград не изразява становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на КЗК е правилно и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване на решението на КЗК, и в срока, установен в чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството по преписка КЗК-22/2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалба на "Софонтракт инфрастрой ЕООД срещу решение D40197557/19.12.2024 г. на кмета на община Крумовград за класиране на участниците и определяне на изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Разрушаване на общинска сграда с идентификатор 39970.501.3050. 1 по КККР на гр. Крумовград", с което ответникът в касационното производство Нар ООД е класиран на първо място и определен за изпълнител на обществената поръчка, а касационният жалбоподател Софконтракт инфрастрой ЕООД е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 2, б. "а" от ЗОП, тъй като е представил оферта, която се явява неподходяща по смисъла на § 2, т. 25 от ДР на ЗОП. С обжалваното решение КЗК оставя без уважение жалбата на Софконтракт инфрастрой ЕООД. За да постанови този резултат, КЗК приема, че оспорващият правилно е отстранен от участие в процедурата на основание чл. 107, т. 2, б. "а" ЗОП, тъй като представеният от участника линеен календарен график не отговаря на изискванията на възложителя- съдържа некоректни изчисления и некоректна информация, което е основание за отстраняване съобразно предварително обявените условия на възложителя. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. След подробен анализ и съпоставка на поставените от възложителя условия с техническото предложение на участника КЗК установява, че констатираните от комисията по чл.103 от ЗОП несъответствия в приложения от участника ЛКГ са налице. Действително от доказателствата по преписката се установява, че в графика е налице несъответствие между необходимите машиносмени (мсм) за изпълнението на дейността и предложението на участника за изпълнение по отношение на дейностите по позиция 8 "Натоварване и извозване на строителни отпадъци от работната площадка на депо" от "СЕКТОР 1", и по позиция 7 "Доразбиване ръчно на ж. б. елементи с компресорен къртач и срязване на арматурно желязо" от "СЕКТОР 3". Така по отношение на позиция 8 за изпълнението на количество от 2596. 00 куб.м при предложена сметна норма от 0.01650 мсм, ще са необходими общо 42. 83 мсм за изпълнение на дейността. Същевременно участникът е предложил да изпълни дейността с 3 броя камион- самосвал за 14 дни, което пресметнато е 42,00 мсм. За позиция 7 е пресметнал, че за изпълнението на количество от 134. 00 куб.м при предложената от него см. н от 0.15160 мсм ще са му необходими общо 20. 31 мсм за изпълнението на дейността. Участникът е предложил да изпълни дейността с 2 бр. къртач пневматичен за 10 дни, т. е. общо 20, 00 мсм. Комисията за оценка на офертите е счела, че участникът неправилно е заложил необходимите мсм за изпълнение на дейностите по посочените по-горе позиции и не е обезпечил изпълнението на дейността с необходимото количество мсм, необходими за изпълнението на цялото й количество. КЗК е разгледала подробно изложените в жалбата на Софконтракт инфрастрой възражения, че участникът е предложил достатъчно на брой машиносмени на самосвал за цялостното изпълнение на поръчката, а освен това е предвидил рециклиране на строителен отпадък на място, но ги е приела за неоснователни. Направените от КЗК изводи се обосновават изцяло от доказателствата по делото и съответстват напълно на материалния закон. Съгласно част III, т. 2 от документацията участникът е следвало да приложи попълнено техническо предложение по образец, ведно с подробен линеен календарен график и диаграма на работната ръка. Според изискванията на възложителя в ЛКГ е трябвало да се посочи както норма време за изпълнението на единица количество за всяка една операция, броя и квалификацията на необходимите строителни работници за всяка една операция, необходимите човекодни за всяка една операция и общите за обекта човеко дни, така и броят и видът на необходимата механизация, сметните норми за изпълнението на единица количество на нейното използване за всяка машина, необходимите машиносмени за всяка машина за всяка една операция и общите машиносмени за всяка машина. В документацията на поръчката е разписано изрично, че участник, чийто линеен график съдържа некоректни изчисления се отстранява от участие в процедурата. Чл. 101, ал. 5 от ЗОП задължава участниците при изготвяне на заявления за участие или оферти да се придържат точно към обявените от възложителя условия. В същия смисъл е нормата на чл. 39, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за обществените поръчки (ППЗОП), според която с подаването на оферта се счита, че участниците се съгласяват с всички условия на възложителя. Според чл. 107, т. 2, б. "а" от ЗОП възложителят отстранява от процедурата участник, който е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия на поръчката. След изтичане на сроковете за оспорване на решението за обявяване на процедурата, въведените с документацията изисквания са станали задължителни за съобразяване и изпълнение както от участниците, така и от самия възложител, респ. помощния му орган по аргумент от чл.56, ал.2 от ППЗОП. Ето защо в пълно съответствие с цитираните норми КЗК е съобразила, че неизпълнението на изискванията на възложителя относно съдържанието и начина на изготвяне на техническото предложение, в частност на съдържащия се в него линеен календарен график, е основание участникът да бъде предложен за отстраняване от участие в процедурата съгласно разпоредбата на чл. 107, т. 1, т. 2, б. "а" от ЗОП, и е формулирала обоснован извод за законосъобразност на решението на възложителя за отстраняване на участника от състезателната процедура. Съдът намира за неоснователно и оплакването на касационния жалбоподател, че като е оставила без уважение искането за назначаване на техническа експертиза, КЗК е допусната съществено процесуално нарушение. Чл. 208, ал. 1 от ЗОП предвижда, че в производството пред КЗК освен писмени и устни доказателства се допускат и експертни становища. Съобразно правилото на чл.195, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.214 от ЗОП във връзка с чл.171, ал.2 от АПК, вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. В конкретната хипотеза КЗК обосновано е приела, че по преписката е налична необходимата информация за изясняване на фактическата обстановка, поради което отказът да назначи експертиза не представлява и нарушение на административнопроизводствените правила. В случая назначаването на експертиза е поискано от жалбоподателя да обоснове твърденията му за липсата на данни и информация относно извършеното от възложителя разделяне на сградата, подлежаща на разрушаване, на сектори. Тези обстоятелства обаче касаят условията на поръчката. Както се изтъкна и по-горе, с влизане в сила на решението за откриване на процедурата, тези изисквания са станали задължителни и не могат да бъдат предмет на контрол за законосъобразност в производството по проверка на крайния акт на възложителя за определяне на изпълнител на обществената поръчка. Ако участникът е смятал, че поставените условия са неясни (каквито твърдения се съдържат в жалбата), то той е могъл да поиска разяснения съобразно чл.33 от ЗОП. По тези съображения съдът намира, че не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно. Основателна е претенцията на ответника- възложител за присъждане на сторените в касационното производство разноски, които възлизат на 3000 лева и представляват заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерността му съдът приема за неоснователно с оглед на предмета и сложността на делото, както и с оглед на обема на осъществената от процесуалния представител на ответника процесуална защита и съдействие. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във вр. с чл. 216, ал. 7 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение