Определение № 12915 от 20.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11980/2023 г.

Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център" (ИА НФЦ/Агенцията) срещу Определение №9579 от 06.11.2023 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело № 681/2023 г.. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане частната жалба на изпълнителния директор на ИА НФЦ срещу Определение №8445 от 04.10.2023 г. по адм. дело № 681/2023 г. на АССГ. Частният жалбоподател – изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център", счита, че определението е неправилно и необосновано. Излага, че по силата на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ), Правилника за прилагане на Закона за филмовата индустрия (ППЗФИ) и Устройствения правилник на ИА НФЦ единственият законен представител на Агенцията е изпълнителния директор - чл. 7 ЗФИ във връзка с чл. 5 УПИАНФЦ. Същият, в това си качество, е и единственият овластен да издава административни актове, респективно да прави изявления от името на Агенцията. Секретарят на Финансовата комисия (която е консултативно-експертен орган на изпълнителния директор), няма представителна власт да представлява Агенцията, нито да прави изявления от нейно име. Въпреки това в първоинстанционното производство като ответник е конституиран секретарят на Финансовата комисия - Втори състав. От АССГ производството по делото е прекратено и е присъдено плащането на разноски на ИА НФЦ. Срещу Определението за присъждане на разноски е подадена жалба от името на изпълнителния директор, с уточнение на правния интерес от подаването й, която неправилно не е уважена. Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд, на основание чл. 213а, ал. 2 във вр. с чл. 215, т. 1 АПК, е оставил без разглеждане частната жалба на изпълнителния директор на ИА НФЦ срещу Определение №8455 от 04.10.2023 г. по адм. дело № 681/2023 г. на АССГ. За да постанови определението си съдът е изложил, че е подадена частна жалба от изпълнителния директор на ИА НФЦ срещу Определение №8445 от 04.10.2023 г. по адм. дело № 681/2023 г. на АССГ. С определението, съдът, по реда на чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се е произнесъл относно дължимостта на разноските в производството по делото, прекратено с Определение № 145 от проведено на 02.10.2023 г. открито съдебно заседание по делото. Осъдил е Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ да заплати на „Ню Бояна София“ ЕООД сумата от 1 850,00- разноски по делото. При така установеното съдът е приел, че жалбата е подадена от ненадлежна страна и като такава е недопустима. В развилото се и приключило производство по делото, страна не е изпълнителният директор на ИА НФЦ, а секретарят на Финансова комисия Втори състав към изпълнителния директор на ИА НФЦ. Именно последният разполага с представителна власт да оспори процесното определение с което е осъдена ИА НФЦ. Определението е правилно. Съгласно чл. 213а, ал. 2, вр. с чл. 231 АПК частната жалба или протест се оставят без разглеждане от първоинстанционния съд на основанията по чл. 215 АПК. В съответствие с чл. 215, т. 1 АПК, жалбата се оставя без разглеждане, когато е подадена от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство. В настоящия случай, в хода на производството пред АССГ, с Определение №7023 от 17.08.2023 г. по адм. дело №681/2023 г. е заличен като ответник изпълнителният директор на ИА НФЦ и е конституиран като ответник секретарят на Финансовата комисия Втори състав към изпълнителния директор на ИА НФЦ. С Определение №145 от 02.10.2023 г., постановено в проведеното по делото открито съдебно заседание, АССГ е приел, че е налице последваща издадена заповед и удостоверение за одобрен размер за разходите на проектното предложение на жалбоподателя, с което правният му интерес от спора е отпаднал. Поради това на основание чл. 159, т. 4 във вр. с чл. 156, ал. 1 АПК е прекратил производството по адм. дело №681/2023 г. на АССГ. В определението си съдът е посочил, че по искането за присъждане на разноски ще се произнесе с допълнително определение в закрито заседание. В съответствие с посоченото, с Определение №8445 от 04.10.2023 г. по адм. дело №681/2023 г., в производство по реда на чл. 248 ГПК, АССГ е осъдил ИА НФЦ да заплати на „Ню Бояна София“ ЕООД сумата от 1 850,00 лв. – разноски по делото. Посоченото определение е обжалвано от изпълнителния директор на ИА НФЦ, в резултат на което е постановено и обжалваното в настоящето производство определение, с което жалбата на изпълнителния директор на ИА НФЦ е оставена без разглеждане. Видно от чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, активно легитимирани да направят искане за изменение или допълване на акта в частта за разноските са страните по делото. Именно това са и страните активно легитимирани да оспорят произнасянето на съда в производство по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК. В случая АССГ е бил сезиран с жалба срещу определението по чл. 248 ГПК от изпълнителния директор на ИА НФЦ, който, след заличаването му като ответник, е престанал да има качеството страна в първоинстанционното производство и не е разполагал с право да обжалва постановеното определение в частта за разноските. Това води до недопустимост на подадената от него частна жалба, както правилно е приел АССГ. Наличието на активна легитимация е абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Като е оставил жалбата на изпълнителния директор на ИА НФЦ без разглеждане, съставът на АССГ е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение