Определение № 419 от 10.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 351/2011 г.

Производството е по реда на чл. 274,ал.3,т.2 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба на Е. Н. Г. и Е. К. Г. от [населено място], чрез адв. Д. Г. срещу определение № 1197/04.05.2011 год. по гр.д. № 701/2011 год. на Пловдивския окръжен съд, в. отд., V с-в, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Н. Г. и Е. К. Г. против разпореждане от 07.02.2011 год. на Пловдивския районен съд V гр.с-в, по гр.д. № 2382/2011 год., с което е оставено без уважение подаденото от тях заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против [фирма], [населено място] за сумата от 13 077,81 евро, от които 1 131,19 лв. евро, съставляваща неплатена наемна вноска за времето от 14.05.2010 год. до 25.06.2010 год. по договор за наем от 14.05.2010 год., сумата от 1 600 евро, съставляваща неустойка при прекратяване на договора за наем и сумата от 10 346,62 евро, съставляваща обезщетение за времето от 26.06.2010 год. до 26.01.2011г., през което време е ползван имота без правно основание съгласно чл. 34 от договора. В касационната частна жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Според касаторите - частни жалбоподатели съдът неправилно е приел, че по делото липсват данни вземанията, предмет на подаденото заявление по чл. 417 ГПК, да са изискуеми и ликвидни, поради което е оставил без уважение искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново такова, с което подаденото заявление да бъде уважено. Ответникът по касационната частна жалба [фирма], гр., не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната частна жалба, по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275,ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съгл. чл. 274,ал.3,т.2 ГПК съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При въведената факултативност на касационното обжалване на определенията по чл. 274,ал.3,т.1 и 2 ГПК обаче, за да бъде разгледана по същество, касационната частна жалба съгласно препращащата разпоредба на 274,ал.3 ГПК, следва да отговаря на допълнителните изисквания за закона по чл. 280,ал.1 ГПК, именно: С частната жалба следва да е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване, с което да е формулиран материално- правен или процесуално- правен въпрос, който в обжалваното определение да е решен в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС, да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното приложение на закона и развитие на правото. В случая в представеното изложение не е формулиран правен въпрос, който да отговаря на посочената характеристика. Доколкото посочването на правен въпрос е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване, липсата на такъв е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. С оглед на това не следва да се обсъждат визираните от касаторите- частни жалбоподатели допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.2 и т.3 ГПК, както и представените във връзка с обосноваване на първото основание съдебни актове. Последното е и практически невъзможно доколкото наличието или липсата на тези основания може да бъде преценявана единствено във връзка с конкретен правен въпрос. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то гражданско отделение,