Определение № 10344 от 30.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9714/2023 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.216а във вр. с чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на генералния директор на Държавно предприятие "Национална компания "Железопътна инфраструктура" против определение №871 от 14.09.2023г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка №КЗК-695/2023г. С жалбата са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществената поръчка. Ответникът - „СА.И.Е.“ ЕООД, не изразява становище по частната жалба. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №871 от 14.09.2023г., постановено по преписка №КЗК-695/2023г., Комисията за защита на конкуренцията е наложила временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Модернизация на железопътна линия Видин – София: железопътен участък Медковец – Срацимир, по обособени позиции“, открита с решение №F374988/13.07.2023г. на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл.204, ал.1 и ал.2 и чл.203, ал.1 от ЗОП. Приела е, че следва да се даде приоритет на провеждането на законосъобразна процедура за възлагане на обществената поръчка, което защитавало обществения интерес в много по-голяма степен. Комисията е отчела и принципът в чл.1 от ЗОП за осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства. КЗК е счела, че интересът на възложителя нямало да бъде сериозно накърнен поради съкратените срокове за произнасяне по жалбата от КЗК и ВАС. На последно място Комисията е приела, че спирането на процедурата ще гарантира в най-пълна степен защитата на интереса на жалбоподателя и на другите заинтересовани лица. Според настоящия съдебен състав атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Производството пред КЗК е било образувано по жалба от „СА.И.Е.“ ЕООД срещу решение №F374988/13.07.2023г. на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Модернизация на железопътна линия Видин – София: железопътен участък Медковец – Срацимир, по обособени позиции“. С жалбата е направено искане за налагане на временна мярка - спиране на процедурата за възлагане на обществена поръчка по реда на чл.203, ал.2 във вр. с чл.204 от ЗОП. Предпоставките за налагане на временната мярка се съдържат в разпоредбите на чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП. Те следва да бъдат тълкувани и прилагани заедно с нормата на чл.203, ал.1 от ЗОП, според която жалбата срещу решение за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. При постановяване на обжалваното определение КЗК правилно се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Принципно основния довод на КЗК за налагане на временната мярка - за провеждането на законосъобразна процедура за възлагане на обществената поръчка, не може да обоснове извод за спиране на процедурата, тъй като изискването за законосъобразна процедура важи за всички обществени поръчки. Но в случая за конкретната обществена поръчка са налице две важни обстоятелства, които обосновават правилността в изводите на КЗК, респ. правилността на обжалваното определение. Първото обстоятелство е това, че процесната обществена поръчка е свързана с разходване на обществени средства в много голям размер – прогнозна стойност 517 225 569лв. Затова следва да се съобрази в по-голяма степен интересът на обществото за законосъобразно разходване на обществения ресурс. Предвид на това следва да бъде отчетен като правилен изводът на КЗК, че общественият интерес изисква законосъобразно проведена процедура за възлагане на обществената поръчка. Този интерес има приоритет пред интереса на възложителя и участниците в процедурата. Второто обстоятелство касае това, че към настоящия момент се установява, че с решение №1002 от 12.10.2023г. на КЗК по преписка №КЗК-695/2023г. е отменено решението на генералния директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ за откриване на процедура за възлагане на процесната обществена поръчка /установено от касационния съд при извършена служебна справка от публичния сайт на КЗК/. Действително това решение не е влязло в сила, но от една страна е факт, който следва да бъде взет предвид при преценката по чл.204, ал.2 от ЗОП на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят. Този факт още повече акцентира върху необходимостта от провеждането на законосъобразна процедура. От друга страна след като по преписката е постановено решение, то спирането на процедурата ще бъде за кратко време – от постановяване на настоящото определение /предвид чл.203, ал.3, т.2 от ЗОП/ до влизане в сила на решение №1002/12.10.2023г. на КЗК. Предвид и кратките срокове по чл.216 от ЗОП за разглеждане от ВАС на евентуална жалба срещу решението на КЗК, интересът на възложителя не би бил накърнен сериозно. От друга страна установява се, че срокът за приключване на дейностите по предмета на обществената поръчка е 31.12.2026г. При незначителното забавяне от спиране на процедурата, този срок би могло да бъде постигнат. След като целената бързина пак би се постигнала, то от значение е другата цел - законосъобразно провеждане на процедурата за избор на изпълнител на възлагане на обществената поръчка. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че изводите на КЗК са в съответствие материалноправните предпоставки по чл.204, ал.2 от ЗОП за допускане на временната мярка и са съобразени с конкретните фактически обстоятелства. Затова обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,