Определение № 1681 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1970/2023 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Н. Д., чрез адвокат В. К., срещу определение №470/22.03.2023г. постановено по г.д.№3615/2022г. на Върховен касационен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че предявения иск с правно основание чл. 233, ал.1 ЗЗД е за предаване държането на две сгради и цената му следва да бъде определена на база данъчната им оценка, евентуално по пазарната им цена, съгласно разпоредбата на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, а не както в случая – по реда на чл. 69, ал.1, т.5 ГПК. По същество претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът „АГРО ОРГАНИК 2“ ООД с писмен отговор, чрез адвокат Е. Б., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че определението е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК и при правилно определяне цената на предявените искове. По същество моли съда да отхвърли жалбата. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на Н. Н. Д., чрез адвокат В. К., против решение №233/04.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 336/2022 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. За да постанови този резултат, съставът на ВКС е прел, че обжалвания съдебен акт не подлежи на касационна проверка. Посочил е, че цената на предявените искове е в размер на 880лв. по иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и в размер на 293лв. по иска с правно основание чл.233, ал.1 от ЗЗД, поради което спорът е изключен от касационен контрол на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК. Определението е правилно. Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е постановено по предявени искове, както следва: за предаване на 2 928 кг. пшеница, представляваща неплатена наемна цена за ползване на 2 броя халета за 2018г., 2019г. и 2020г., на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД и за връщане на наетите вещи /два броя халета/ след прекратяване на сключения между страните договор за наем, на основание чл.233 от ЗЗД. В случая, страните по наемното правоотношение са уговорили наемната цена да бъде заплащана чрез натурална престация /определено количество пшеница на година/. Цената на исковете е определена от ищеца при предявяването им, както следва: в размер на 293лв. по иска с правно основание чл.233 от ЗЗД, представляваща пазарната стойност на 976кг. пшеница по 0,30лв. и в размер на 880лв. по иска с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, представляваща пазарната стойност на 2 928кг. пшеница по 0,30лв. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ГПК, ищецът посочва цената на иска при неговото предявяване, като въпросът за същата може да бъде повдигнат служебно от съда или от ответника най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случай на несъответствие на указаната цена с действителната, същата се определя от съда. В конкретния случай, ищецът е определил цената на предявените искове и въпросът за нея не е бил повдиган, поради което тя остава неизменна за цялото производство по делото. Настъпилите впоследствие промени в паричната стойност на спорното право, поради изменение в цените, са без значение за определянето ѝ, в какъвто смисъл са и разясненията дадени в мотивите на ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС. Предвид изложеното, съдът намира, че цената на всеки един от предявените искове е под определения в ГПК праг за касационно обжалване, поради което обжалваното решение не подлежи на касационен контрол. Цената на исковете е надлежно определена в размер на наема за една година – по реда на чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК, доколкото се касае за иск за съществуване или прекратяване на договор за наем (т.20 от Тълкувателно решение № 2/06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС) и в размер на цената на движимите вещи, чието предаване се иска. Решението на въззивния съд е влязло в сила от момента на обявяването му, на основание чл.296, ал.1 от ГПК. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение