Определение от 14.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5698/2023 г.

Производството е по преда на чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 190, във връзка с чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба, подадена от „ВГ-Юлия“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Сапарева баня, ул. Бригадирска № 1, чрез адв. Г. Митева, против Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /наричана по-долу Наредба № 29 от 11 август 2008 г./, алтернативно против нормите на чл. 2, чл. 3, ал.1, чл. 14, чл. 16, чл. 33, чл. 42, чл. 43, чл. 46, чл. 47 и § 1, т.19, 26 и 33 от същата наредба. В жалбата си „ВГ-Юлия“ ООД е заявило искане за спиране изпълнението на оспорения от него подзаконов нормативен акт, до произнасяне по оспорването с влязъл в сила съдебен акт. Съдът дължи произнасяне по реда на чл. 190 от АПК по така направеното искане. Ответникът – Министър на земеделието, не изразява становище по искането за спиране на действието на оспорения подзаконов нормативен акт. Жалбоподателят е доказал наличието на правен интерес от оспорването на наредбата. С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че направеното в касационната жалба искане за спиране изпълнението на Наредба № 29 от 11 август 2008 г. е допустимо. Върховният административен съд, Първо отделение намира, че искането следва да бъде отхвърлено по следните съображения: По силата на чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и чл. 196 от АПК, действието на оспорен подзаконов нормативен акт може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, при условие, че то би могло да причини за оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта подлежат на доказване от оспорващия. Също така е необходимо да се установи и пряка връзка между предписаното общо правило за поведение и вероятността изпълнението му да донесе вредоносни последици за обжалващия. Нормотворецът, apriori приема че е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита следва да бъде осигурена с незабавното изпълнение на акта. Ето защо, за да се приеме, че съществува основание за спиране, жалбоподателят следва да установи накърняването на особено важен негов интерес, който да бъде противопоставим на значимите права, които законът охранява. В настоящия случай такъв интерес в полза на жалбоподателя не е установен. В искането за спиране на изпълнението на обжалвания акт не се съдържа посочване на конкретни вреди, които биха настъпили в патримониума на жалбоподателя от прилагането на оспорения нормативен акт. Не е посочен предполагаем/очакван размер на такива вреди, нито техния вид, за да бъде възможна преценката дали тези вреди са значителни и трудно поправими, както и да бъдат съотнесени към защитавания обществен интерес. По делото липсват доказателства, които да установяват вида и размера на евентуалните вреди, които могат да бъдат претърпени. Не се съдържат нито твърдения, нито са представени доказателства установяващи пряка причинна зависимост между действието на предписаните общи правила за поведение и вероятността от настъпване на реални вредоносни последици, които действието на оспорения подзаконов нормативен акт би причинило на жалбоподателя. Изложеното налага да се приеме, че не са налице основания за спиране на изпълнението на Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. По изложените съображения и на основание чл. 190, във връзка с чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 от АПК искането следва да бъде отхвърлено. Предвид на изложеното на основание чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 190, във връзка с чл. 196 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение