Решение № 16848 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2018 г.

Решение № 16848 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10430/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на културата, чрез процесуален представител против решение № 4439/29.06.2018 г. по адм. д. № 13094/2017 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отменен отказ за съгласуване на Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване и Работен устройствен план за УПИ VІІІ-623 "смесено", ПИ с идентификатор 10135.1507.623 по КККР, кв. 47, 8-ми м. р., гр. Варна с изх. № 33-НН-568/21.09.2017 г. на заместник-министъра на културата и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне, като на дружеството са присъдени разноски. Касаторът - Заместник-министър на културата твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът е възприел погрешно фактическата обстановка, като е формирал противоречиви мотиви относно статута на сградата и нейното фактическо състояние и не е изложил правни съображения относно спазването на Закона за културното наследство. Отправя се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесния административен акт. Касаторът претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на противната страна. Ответната страна – "БГ Маркет" ООД чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, поддържа заключение за основателност на касационната жалба и предлага решението на АССГ да бъде отменено. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Административният съд е сезиран със спор за законосъобразността на отказ за съгласуване на Подробен устройствен план – план за регулация и застрояване и Работен устройствен план /ПУП-ПРЗ и РУП/ за УПИ VІІІ-623 "смесено", ПИ с идентификатор 10135.1507.623 по КККР, кв. 47, 8-ми м. р., гр. Варна с изх. № 33-НН-568/21.09.2017 г. на заместник-министъра на културата, издаден на основание чл. 84, ал. 8, във връзка с чл. 80, ал. 4 от Закона за културното наследство /ЗКН/. С обжалваното решение АССГ е отменил отказа, по оспорване на "БГ Маркет" ООД, и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. В мотивите на оспорения отказ са изброени пет изисквания за съгласуване на проекта, които са и мотивите на административния орган да откаже съгласуване: не се допуска увеличение на обема с повече от един етаж и мансарден покрив, т. е. предвидената с проекта височина на сградата надвишава това изискване; новият обем следва да бъде отдръпнат навътре от фасадата по ул. "Хан Аспарух", като това бъде отразено в проектното решение; не е представено решение по т. 7 от Протокол № 14/05.04.2016 г. на ЕСУТ за ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VІІІ-623; не се допуска надстрояване на съседните имоти, представляващи също недвижима културна ценност. Не е спорно, че имотът, предмет на плана попада в зоната на археологически резерват "Античен град Одесос – Варна", обявен с разпореждане на бюрото на МС № 76 от 21.05.1974 г. С ОУП за тази територия е определен специфичен устройствен режим Ткин А1, с изисквания, определени в приложение 3 към чл. 4 от специфичните правила и нормативи /СПН/. В Разпореждане на Бюрото на МС № 76 от 21.05.1974 г. за археологическия резерват е определен особен режим на застрояване, изискващ отреждане на терени и проектиране на обекти в тези граници се извършва след цялостни археологически разкопки на строителното петно и съобразно откритите археологически паметници. Въз основа на експертното заключение съдът е приел, че с Общия устройствен план на гр. Варна за територията, в която попада имота е определена устройствена зона "Ц2" /устройствена зона на стария градски център/ с препоръчителна височина от 10 до 15 м, плътност на застрояване - 60 до 80%, Кинт от 3, 5 до 5 и минимално озеленяване - 20 до 30%. В обяснителната записка към процесния проект е отбелязана устройствена зона "Ц2", но в графичната част към проекта е отбелязана устройствена зона "Ц1" с височина на застрояване по-голяма от 15 м. От извършения оглед на 13.04.2018 г. на място вещото лице е установило, че сградата - недвижима културна ценност, отбелязана под № 201 "жилищно-търговска сграда на ул. "Хан Аспарух" № 6 по актуализиран списък на декларираните архитектурно-строителни паметници /недвижими културни ценности/ в гр. Варна от 1987 г. е съборена, като е запазена фасадната стена на сградата по улицата. Това е посочено и в обяснителната записка към ПУП - ПРЗ и РУП. За имота има издадено Разрешение за строеж № 2/13.01.1995 г. за "надстройка на съществуваща сграда по одобрени архитектурни проекти - сутерен, партер, първи, втори, трети и четвърти етаж", за което не е спорно, че не е реализирано. Процесният проект за ПУП - ПРЗ и РУП е разработен за УПИ VІІІ-623 "смесено", кв. 47, като за съседните сгради - недвижими културни ценности по ул. "Хан Аспарух", съответно № 4 и № 8, е дадена примерна възможност за надстрояване с цел изравняване на корнизите и билата между тях. В графичната част на проекта в силует по улицата с червен цвят е показано предвиденото надстрояване на съседните сгради, т. е. с проекта е предвидено надстрояване в имотите, находящи се в съседство, което би могло да бъде реализирано. Посоченият в изискванията Протокол № 14/05.04.2016 г. на ЕСУТ при община Варна е приет като доказателство по делото и от него се установява, че с решение по т. 7 Експертният съвет по устройство на територията е съгласувал представения на основание чл. 128, ал. 8 ЗУТ ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ VІІІ-623 "смесено" от кв. 47, като е указано представянето му в консултативния съвет по опазване на недвижимото културно наследство в гр. Варна преди представянето му в НИНКН. При тези фактически установявания, съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, тъй като мотивите, изложени в него са в противоречие със събраните по делото доказателства, съдържат вътрешни противоречия и не са установени релевантни за спора обстоятелства. Според АССГ съвкупността на посочените нарушения представлява по същество отсъствие на мотиви, което ограничава правото на защита на адресата на акта. Решението е неправилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, но е необосновано, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Противно на твърденията на процесуалния представител на ответната страна, съдът е изложил конкретни и съответстващи на закона мотиви затова, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган. Изричният отказ е издаден от административен орган, на когото е делегирана компетентност за издаване на акта по чл. 84, ал. 2 ЗКН, при изрично предвидена в закона възможност за това и при условията на заместване на натоварения за това орган, на основание Заповед № РД09-744/18.09.2017 г., представена по преписката. Съвкупността от делегиране на законови правомощия и заместване на органа, на когото те са делегирани, при наличие на изрична заповед за заместване, усложнява фактическата обстановка, но не нарушава закона. Автентичността на подписа на заместника, който в случая е другият заместник-министър на културата - Р. Димитров, не е оспорена в сроковете и по реда на чл. 193 ГПК, нито в процеса са ангажирани каквито и да било твърдения или доказателства, че това не е неговият подпис. Поради това правилно АССГ е приел, че оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган. Неправилни са изводите на АССГ обаче относно липса на мотиви на оспорения акт, довела до нарушаване правото на защита на адресата на акта. Както и съдът е констатирал, изискванията за форма на отказа са спазени и в него се съдържат мотиви. Редакционните неточности в изказа при обективиране на тези мотиви в заповедта не се отразяват на тяхната конкретност и са достатъчно ясни, за да посочат причините, поради които административният орган не съгласува проекта – не е допустимо надстрояване на обема с повече от един етаж и мансарден покрив, докато проектът предвижда надстрояване с два етажа и мансарден покрив, новият обем следва да бъде отдръпнат навътре, отдръпването на надстройката от фасадата не е отразено в проекта, няма приложено решение на ОЕСУТ и не е допустимо надстрояване на съседните имоти. Както е отбелязал и АССГ, съгласно чл. 78 ЗКН, териториалноустройствената защита на недвижимото културно наследство обхваща множество фактори, сред които и режими за опазване, а чл. 79 от закона предвижда, че режимът за опазване на недвижимата културна ценност се определя с акта за нейното деклариране или за предоставяне на статут. Съгласно чл. 80, ал. 4 ЗКН, не се съгласуват устройствени планове и специфични правила и нормативи към тях, които не са съобразени с режимите за опазване на недвижимите културни ценности. Следователно съдът е следвало да отговори на въпроса дали оспореният акт съответства на изискването на закона да извърши оценка за съобразяване на проекта с режима за опазване на недвижимата културна ценност. Както е констатирал съдът, в обяснителната записка към процесния проект е отбелязана устройствена зона "Ц2", но в графичната част към проекта е отбелязана устройствена зона "Ц1" с височина на застрояване по-голяма от 15 м. Това противоречие е достатъчно основание проектът да не бъде съгласуван, тъй като в този вид той създава неяснота относно височината на сградата, която е съществен елемент от опазване на режима на защитеното културно наследство. В същото време, съгласно чл. 1, б. "г" от приложение № 3 към чл. 4, ал. 2 от Специфичните правила и нормативи към общия устройствен план на Община Варна, озаглавено "Специфични изисквания към подробните устройствени планове, за териториите по чл. 2, ал. 1, т. 1, б. "а"; б. "б", б. "в" и б. "д" /сред които е и архитектурен и археологически резерват "Одесос - Варна" (Ткин А1), и охранителната му зона/, в териториалния обхват на недвижимите културни ценности при отсъствие на други ограничения се препоръчва (без да се ограничава) "ниско" до "средно застрояване" с кота корниз 15, 00 м. Височината на застрояването се доказва с работен устройствен план и силуетни проучвания (РУП). Предложената с проекта кота корниз е два пъти по-висока от препоръчителната, което е съществено разминаване с нормативната уредба. На този извод не се отразява обстоятелството, че от сградата е останала само фасадата, което е безспорно установено в процеса, тъй като именно този елемент от сградата е обект на защитата по ЗКН. В проекта съществува и неяснота относно това с какво точно разстояние и по какъв начин ще бъде отдръпнат новият обем от фасадата на сградата, която се изтъква и от вещото лице. Тази неяснота също пречи да се извърши преценка за спазване режима на опазване на културното наследство. Установено е в процеса, че освен процесната фасада, двете съседни сгради също са недвижими културни ценности. Вещото лице е категорично, че с проекта се предвижда надстрояване на съседните сгради, което потвърждава и при обясненията си в съдебно заседание. От приложените към проекта снимки е видно, че се касае за запазени и поддържани двуетажни сгради с характерни фасади, като в момента височините на фасадните стени на съседните сгради до кота корниз са приблизително еднакви с тези на процесната фасадна стена – около 27 метра. Най-висока от трите сгради в момента е тази в ПИ 621, която е с кота било 31. 65. Видно от графичната част на РУП, надстрояването на съседните сгради се налага за изравняване на кота корниз и кота било на трите сгради по протежение на улица "Хан Аспарух", тоест повишаване на тяхната обща височина до 35. 65 м. Това, че по процесния проект се предвижда повишаване общата височина на сградата, става ясно и от заключението, в което е посочено, че е предвидено фасадната плоскост над съществуващия корниз на сградата да се отдръпне от уличната регулационна линия. Следователно бъдещата фасадна плоскост ще е с по-голяма височина от съществуващата кота корниз, което променя облика на недвижимата културна ценност. Промяната в облика на трите сгради е очевидна, на база графичната част към проекта. Вещото лице изрично сочи обаче, че специфичните правила и нормативи към ОУП Варна поставят изискванията за запазване на исторически установения характер и мащаб на застрояване, като кота корниз не може да надвишава 15 м. В светлината на казаното дотук, разсъжденията на АССГ, че проектът предвижда изграждането на 5-етажна сграда в имота с приблизителна височина 15 м и с кота корниз 14, 50 м към улицата, очевидно не кореспондират на данните по проекта. В него е посочена не кота корниз с такава височина, а кота средно ниво прилежащ терен / макар че в проекта няма никакви данни за денивелация на терена и не е ясно по какъв начин е определена тази кота/. Предвиденото застрояване достига кота корниз 31, 65 м съгласно обяснителната записка и графичната част, а кота било е с още по-голяма височина. Всики сгради в района са с височина два до три етажа, което съществено контрастира с предвидената пететажност по проекта. Ето защо, като е счел, че предвиденото надстрояване на съседните сгради и увеличаване обема на процесната сграда с още два етажа и мансарден покрив /при съществуващи съседни сгради от два етажа/ е основание проектът да не бъде съгласуван, административният орган е действал в съответствие със закона. В конкретния случай видно и от събраните по делото доказателства, включително приетата и неоспорена СТЕ, както и изложеното по-горе, представеният за съгласуване проект за ПУП - Изменение на ПРЗ и РУП не отговаря на изискванията на чл. 80, ал. 4 ЗКН, а именно не е спазен режимът за опазване на недвижимите културни ценности. След като е налице неспазване на режима за опазване, то за административния орган на основание чл. 80, ал. 4 ЗКН е задължение да не съгласува устройствения план, което е и направил. Предвид тези съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено, а жалбата против изричния отказ, издаден от заместник-министъра на културата, следва да бъде отхвърлена. При този изход от спора на касатора се дължи юрисконсулско възнаграждение за двете инстанции в общ размер от 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,