Определение № 11243 от 21.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9160/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В., в затвора [населено място], против определение № 740 от 10.04.2024 г., постановено по адм. дело № 71/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч. С доводи за неговата неправилност се иска отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение Административен съд – Ловеч е оставил без разглеждане искане вх. № 251/24.01.2024 г. на Г. В. В. за отмяна на влязло в сила определение № 918 от 07.09.2023 г., постановено по адм. дело № 71/2023 г. по описа на съда, с което е отказано освобождаването му от внасяне на държавна такса като недопустимо, на основание чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 213а, ал. 2 и чл. 242 АПК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че определението, чиято отмяна се иска е било предмет на съдебен инстанционен контрол на същите основания и е оставено в сила, както и че искането е спрямо съдебен акт, който няма характера на влязло в сила решение по смисъла на чл. 239, т. 4 АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. При извършената проверка на основание посочената разпоредба, приложима съгласно чл. 236 АПК, съдът намира обжалваното определение за недопустимо. Допустимостта на исканията за отмяна на влезли в сила съдебни актове е предвидена в чл. 159 АПК, приложим на основание чл. 249 АПК. Към последните обаче не препращат разпоредбите на чл. 241 и чл. 242 АПК. Съгласно чл. 242 АПК, искането за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. Ако то не отговаря на изискванията на чл. 241 (която норма препраща към изискванията за редовност по чл. 212 и чл. 213 АПК) се прилага чл. 213а АПК. Така посочените норми не дават възможност на първоинстанционния съд да се произнася по допустимостта на искането, компетентността му е ограничена до проверка на редовността, съответно възможността да върне същото при неотстраняване на установени негови нередовности в срок. Като се е произнесъл по допустимостта на искането за отмяна на влязъл в сила съдебен акт съдът е излязъл извън пределите на компетентността си и е постановил недопустимо определение, което следва да се обезсили, а делото се върне на първоинстанционния съд за администриране на подаденото искане за отмяна. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение,