Определение № 6422 от 27.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4355/2024 г.

Производството е образувано по жалба, с характер на частна, подадена от Б. С. С., против Определение № 7764 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 4919/2023 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. От изложеното в частната жалба може да се извлече оплакване за неправилност на обжалваното определение на тричленния състав на ВАС по съображения, че съдът неправилно е препятствал искането й да се задължи НОИ, в качеството му на административен орган, да извърши определено действие, а именно- да й изплати болничните, като настоява да й се назначи юридически представител и да има открито заседание по делото. В изложението е инкорпорирано и искане за възстановяване на срока за обжалване по реда на чл.161, ал.1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Изтъкват се съображения за пропускането на срока. Върховният административен съд, ІI колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за недопустима, поради следното: Определение № 7764 от 12.07.2023 г. по адм. д. № 4919/2023 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на шесто отделение, чиято отмяна се иска с настоящата жалба, е постановено по реда на инстанционния контрол. С него е оставено в сила Определение № 3242 от 12.04.2023 г., постановено по адм. дело № 11189/2021 г. на Административен съд София- град, с което първостепенният съд е оставил без разглеждане, като просрочена, жалбата на Б. С. С. и е прекратил производството по делото. Обжалваното понастоящем определение е постановено в производство по чл. 229 и сл. от АПК. Съгласно чл. 235, ал. 2 от АПК, определението на съда е окончателно и е задължително за по-долния съд. Съобразно чл. 131 от АПК, съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в същия кодекс или в друг закон е установено друго. В случая не е налице изключение от чл. 131 от АПК и тъй като съдебно- административното производство е двуинстанционно, спрямо влезлите в сила прекратителни определения е недопустим по-нататъшен инстанционен контрол. Процесуалната възможност за защита по реда на административното правораздаване е изчерпана. С оглед нормата на чл. 131 от АПК, обжалваното определение е окончателно и не подлежи на проверка по реда на инстанционния съдебен контрол, който впрочем е само за законосъобразност, не и за целесъобразност, в който смисъл е искането в жалбата. Поради изложеното, жалбата срещу него е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство следва да се прекрати, на основание чл. 235, ал. 2 от АПК. Предвид отправеното с жалбата по адм.д.№4355/2024 г. на ВАС искане по чл.161, ал.1 АПК, съдът отбелязва, че съгласно разпоредбата на чл.161 ал.1 АПК, молбата за възстановяване на срока следва да бъде подаден в 7- дневен срок от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане или със самото оспорване, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Съдът се произнася с определение, което подлежи на обжалване, само ако с него се отхвърля искането- чл.161, ал.3 АПК. От тази законова регламентация следва, че компетентен да разгледа искането за възстановяване на срока за обжалване е административният съд. Той е съдът, постановил прекратителното определение и в неговата компетентност е преценката за допустимостта и основателността на искането по чл.161, ал.1 АПК. Поради това, искането по чл.161, ал.1 АПК, инкорпорирано в жалбата, следва да се изпрати на състава на Административен съд София- град, произнесъл се с Определение № 3242/12.04.2023 г. по адм.д.№11189/2021 г. По изложените съображения, Върховният административен съд, IІ колегия, петчленен състав,