Определение № 8958 от 18.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7042/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. И. Т. от гр. София, чрез адв. Тодорова срещу Определение № 10263/28.06.2024г., постановено по адм. д. № 6341/2024г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното определение е отхвърлено искането на Т. за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0814-000055/03.06.2024г., издадена от началника на Районно управление (РУ) Стралджа към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР)- Ямбол, с която му е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди некомпетентност на органа, издател на оспорената пред административния съд заповед за налагане на ПАМ. Излага доводи, че неправилно съдът приема, че няма да настъпи непоправима вреда, ако не се спре предварителното изпълнение на процесната ПАМ. При постановяване на определението си, съдът не зачита факта, че незабавното изпълнение на заповедта, ще доведе до невъзможност жалбоподателя да изпълнява задълженията си по сключения от него трудов договор. По подробно изложени съображения и за материална незаконосъобразност на административния акт, прави искане определението да бъде отменено. Ответникът по частната жалба, не изразява становище. Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, намира че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, като се позовава на представената по делото заповед № 326з-99/01.02.2022г. на директора на ОДМВР-Ямбол и съдържа необходимите реквизити. Посочва, че с акта е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Анализира разпоредбите на чл. 172, ал. 1, 5 и 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Излагае, че от жалбоподателя не са представени доказателства, от които може да се направи извод, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Счита, че изложените в жалбата твърдения за сключен договор за упражняване на професията шофьор и препятстването за изпълнение на задълженията по него, не обосновават изводи за значителна или трудно поправима вреда от допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, нито са противопоставими на защитения от законодателя обществен интерес-да се осигури животът или здравето на гражданите. Определението е правилно. Приложената с процесната заповед ПАМ подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК дава право на заинтересованите лица да искат спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение. Правилни са изводите на АССГ, че когато разпорежда предварително изпълнение на определена категория актове, законът презумира една или повече от предпоставките по чл. 60 АПК, която презумпция е оборима. В тежест на искателя е да докаже, че предварителното изпълнение на акта ще му причини значителна или труднопоправима вреда, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60 АПК. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. В случая АССГ правилно приема, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта не би могло да причини на Т. значителна или трудно поправима вреда. На първо място, целта на прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Касационната инстанция приема, че безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси на адресата на мярката. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да изпълнява задълженията си като шофьор по сключен трудов договор (в каквато насока са налице само твърдения, неподкрепени с доказателства по делото), то същата не е нито значителна, нито трудно поправима. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Като приема, че незабавното изпълнение на оспорената заповед няма да причини на Т. значителна или трудно поправима вреда, административният съд постановява правилен съдебен акт. Съобразно константната съдебна практика, засягането на финансови интереси на жалбоподателя, преустановяване на дейност или финансови загуби, не са от категорията вреди, които могат да се противопоставят на защитимия от законодателя чрез мярката и нейното предварително изпълнение обществен интерес. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение