Определение № 290 от 09.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 1190/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Решение от 18.ІІІ.2011 г. по гр.д. № 1058/ 2010 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено Решение от 2.ХІ.2009 г. по гр.д. № 23113/ 2009 г. на СРС, 78 с., в частта, с която [фирма] - [населено място] е осъдено да плати на Е. Л. С. - от [населено място] сумата 8 600.26 лв. -изплатени от ищеца лихви върху обезщетението за неимуществени вреди, платено на наследниците на загиналия при ПТП, на основание чл. 409 (отм.) ТЗ, със законната лихва от 27.ІV.2009 г., с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят сочи решения материалноправен въпрос и поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Е. Л. С. - от [населено място] - [населено място] не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: С обжалваното решение е потвърдено в обжалваната от ответника част първоинстанционното решение, с което е уважен срещу застрахователя осъдителен иск за 8 600.26 лв. - обезщетение на основание чл. 409 (отм.) ТЗ, със законната лихва от 27.ІV.2009 г. Така постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, тъй като вземането за претендираното застрахователно обезщетение определя делото като търговско, по което цената на иска е до 10 000 лв., затова е недопустима постъпилата на 4.VІІ.2011 г. касационна жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение