Определение № 112 от 29.10.2020 г. на ВКС по н. д. № 744/2020 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 НПК по повод разпореждане от 25.09.2020 г. на съдия–докладчик при Софийския районен съд по н. а. х. д. № 11267/2020 г., с което е повдигнат спор за подсъдност. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура е застъпил становище, че местно компетентният съд да разгледа делото е Софийският районен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 269 от 13.08.2020 г. по н. а. х. д. № 422/2020 г. Районен съд – Дупница е счел, че делото е подсъдно на Софийския районен съд, мотивирайки се с разпоредбата на чл. 133, ал. 2 ЗМГО, която изрично определя подсъдността при обжалване на наказателните постановления. Прекратил е производството и е изпратил делото на Софийския районен съд. С разпореждане от 25.09.2020 г. съдията-докладчик при Софийския районен съд по н. а. х. д. № 11267/2020 г. е развил тезата за компетентност на Районния съд – Дупница. Тя е основана на разбирането, че този съд вече бил разгледал делото и го обявил за решаване, като незаконосъобразно е възобновил съдебното следствие. Ето защо съдията-докладчик също е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. В така създалата се процесуална ситуация липсва необходимост в настоящото определение да се обсъждат аргументите на съдията-докладчик при Софийския районен съд, намерили място в разпореждането му от 25.09.2020 г. относно компетентния съд да разгледа делото съобразно правилата на подсъдността, които поначало се определят от закона. Според разпоредбата на чл. 133, ал. 2 от Закона за марките и географските означения, издадените наказателни постановления подлежат на обжалване пред Софийския районен съд, на когото делото следва да бъде изпратено за разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 44, ал. 1 НПК