Определение № 689 от 11.12.2009 г. на ВКС по д. № 686/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Д. срещу въззивното определение на Кюстендилски окръжен съд /ОС/ по ч.гр.д. №609/09 г., с което е отменено първоинстанционното за допускане обезпечение на иска и молбата на касаторката за това – оставена без уважение. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК, но е недопустима поради следното: касационният съд се произнася по частни жалби срещу определения по обезпечение на иска, само ако те са постановени за първи път от въззивен съд. В настоящия случай искането за обезпечение на иска е разгледано двуинстанционно и тъй като разпоредбата на чл.396 от ГПК напълно съответства на чл.315 от ГПК /отм./, важат задължителните указания на ТР №1/01 г., т.6. Според тях определението по чл.315 от ГПК / отм., сега чл.396 от ГПК/ има привременен характер, не е преграждащо, не е и от тези, които решават материалноправен спор, свързан с предмета на въззивното производство и се доближават по характер до решенията. Затова не попада в хипотезите на подлежащите на касационно обжалване определения по чл.274, ал.3, т. 1 и 2 от ГПК. В този смисъл са: опр. №№ 525/09,304/09, 135/09, 50/09 и 51/09 г. на ВКС, ТК, опр. №110/09 г. на ВКС, ГК и др. Поради изложеното частната жалба следва да остане без разглеждане и ВКС на РБ, трето гр. о.