Определение № 323 от 21.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 572/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на община Кричим против решение №280084/03.11.2020 г., постановено по гр.д.№ 1402/2020 г. от VІІ състав на Окръжен съд – Пловдив. Ответникът по касационната жалба я оспорва с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявеният иск за вреди от липси, установени с акт за начет е частично основателен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че в производството по установяване на вземане, за което е бил издаден акт за начет, фактическите констатации в последния се считат за верни до доказване на противното /по аргумент от чл. 22, ал. 5 ЗДФИ/. Посочено е, че в тежест на ответника се вменява опровергаването на тези констатации. В тази връзка съдът е приел, е неоснователно възражението на ответника, че актът за начет е съставен единствено по произволни данни, без да е взета предвид реалната фактическа обстановка. Прието е, че в хода на финансовата инспекция проверяващият орган е изпълнил в достатъчна степен задълженията за осигуряване на доказателствена обезпеченост на фактическите си констатации, както и че заключението от изготвения в начетното производство експертен анализ и становището на експерта по тях, са обсъдени в заключението по чл. 22, ал. 4 ЗДФИ, поради което е прието, че фактическите констатации в акта се ползват с презумптивна доказателствена сила по чл. 22, ал. 5 ЗДФИ и чл. 44, ал. 4 ППЗДФИ, като в тежест на ответната страна е да я обори. Във връзка с това оборване, съдът е посочил, че за оборване на законовата презумпция за истинност на фактическите констатации не е достатъчно ангажирането на доказателства, които само да разколебават последните, а е необходимо наличието на такива, които да установят по категоричен начин, че вреда под формата на липси никога не е настъпвала или дори и да е настъпила, то са налице други обстоятелства, които изключват или намаляват имуществената отговорност за липси. Съдът е приел, че от страна на ответника са ангажирани доказателства, които по категоричен начин установяват, че макар и да са налице липси, същите са в по-малък размер от посочения в акта за начет. В тази връзка съдът е кредитирал заключението на назначената пред първата инстанция съдебнотехническа експертиза като компетентно и обективно изготвено и въз основа на него е приел, че след извършен оглед и замервания вещото лице е констатирало, че средният брой гранитни павета в квадратен метър площ в недемонтираната павирана част от общински път 1 е 75 при среден размер на монтажната фуга между паветата 2 см. Според вещото лице теглото на гранитните павета варира, като средното тегло е 2,90 тона/куб.м. От заключението съдът е приел за установено още, че демонтираната от общински път 1 паважна настилка е 2667 кв.м., което представлява 580 тона количество гранитни павета, извозени от демонтираната площ на павираната част от пътя. Вещото лице е констатирало, че след като съгласно приложените към акта за начет приемо-предавателни протоколи 443 тона гранитни павета, добити от участъка, са предадени на трети лица, то количеството на гранитните павета, което е следвало да бъде налично в склада на Общината, е 137 тона. Така, предвид наличното в склада на ищеца количество павета съгласно протокол № 3/19.04.2018 г. – 117 тона, то разликата между добитото от демонтажа и наличното в склада възлиза на 20 тона. Що се отнася до паричната равностойност на тон гранитни павета, съдът е посочил, че по този въпрос страните не са спорили пред първата инстанция. Същата, в съответствие с посоченото в протокол, изготвен от назначена със заповед на кмета на община Кричим (л. 131 от първоинстанционното дело), е приела, че цената на тон гранитни павета възлиза на 110 лв. Тази цена за тон е възприета и в акта за начет. Въз основа на горното, съдът е приел, че реалният размер на вредата възлиза на сумата от 2200 лв. и до този размер констатациите по акта за начет са истински, а за разликата до пълния размер на щетата – презумптивната доказателствена сила на акта за начет е оборена. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и че е очевидно неправилно – касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК. Съдът е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 ГПК относно фактите по спора, по които не се спори между страните, като е изложил собствени мотиви на доводите на въззивника – ищец със своето решение, доколкото видно от съдържанието на въззивната жалба на тази страна, доводите и възраженията се изразяват единствено в твърдението относно валидността на акта за начет и неговата доказателствена сила относно фактическите констатации. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви, отговаряйки на доводите във въззивната жалба, поради което поставените правни въпрос относно задължението на съда да изложи собствени мотиви по доводите на жалбоподателя в т.ч. и в случаите, в които препраща към мотивите на първоинстанционния съд, не са разрешени в противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. Съдът е приел, че фактическите констатации в акта за начет са оборени от страна на ответника, като въпросът, дали до този извод следва да се достигне единствено въз основа на заключение на съдебно-техническа експертиза е фактически въпрос, а не правен, доколкото в различните случаи и хипотези, при което акта за начет е съставен за липса на различни стокови или парични ценности, отговорът може да бъде различен, с оглед фактите по спора. Предвид изложеното не е и налице очевидна неправилност на решението, доколкото доводите в тази насока на касатора са изцяло относно посоченото по-горе. С оглед липсата на касационни основания, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС