Определение № 2570 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2098/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на министъра на околната среда и водите, подадена чрез пълномощника му старши юрисконсулт Р. Цветков, против определение № 924/25.01.2024 г., постановено по адм. дело № 817/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което по жалба на сдружение „Балканка“ е отменено решение № 260 от 01.12.2023 г. на министъра на околната среда и водите за допускане на предварително изпълнение на становище по екологична оценка № 6-5/2023 г. на министъра на околната среда и водите, с което е съгласуван проект на План за управление на риска от наводнение в Дунавски район за басейново управление за периода 2022 – 2027 г. Частният жалбоподател моли процесното определение да бъде обезсилено като недопустимо, в цялост, тъй като жалбоподателят не разполага с правен интерес от оспорването на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение, алтернативно аргументира теза за неправилност на обжалваното определение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли определението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлено като неоснователно искането на сдружение „Балканка“ за спиране на предварителното изпълнение на акта. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – сдружение „Балканка“, чрез адвокат Л. Костадинов, оспорва частната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 232 от АПК. Иска от съда да остави в сила оспореното определение на Административен съд – София-град като правилно и съответно на разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК, както и на целта, която тя преследва. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, след като се запозна с доводите на страните, събрания доказателствен материал и съобрази закона, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: В развилото се по реда на чл. 60, ал. 3, вр. с ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, министърът на околната среда и водите е постановил оспореното решение № 260/01.12.2023 г. За да допусне предварително изпълнение на Становище по екологична оценка № 6-5/2023 г. относно план за управление на риска от наводнения (ПУРН) в Дунавски район, министърът е приел, че ПУРН е стратегически документ, част от интегрираното управление на водите, чиято основна цел е предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот, който включва – актуализация на предварителната оценка на риска от наводнения, карти на районите под заплаха и районите с риск от наводнения, както и планове за управление на риска от наводнения. От национален и обществен интерес е своевременно приемане от Министерския съвет на актуализиран ПУРН, за което е необходимо да има изпълняемо становище по екологичната оценка. Независимо, че по чл. 146о, ал. 3 от Закона за водите, предвиждаща, че ПУРН се прилагат до приемането на техните актуализации, то от национален и обществен интерес е своевременното приемане на актуализиран ПУРН, за което е необходимо да има изпълняемо становище по екологична оценка. Всяко за забавяне на приемането на плана ще доведе до забава в изпълнение на програмите от мерки и съответно по– малък процент изпълнение мерки на периода. Държавен и обществен интерес от приемане на ПУРН, съответно допускане на предварително изпълнение на становището по екологичната оценка се обосновава и с намаляване риска от неизпълнение на изискванията на Директива 2007/60/ЕО и ЗВ и риска от преминаване към трети етап от наказателната процедура от Европейската комисия към България. Предвид факта, че ПУРН попада в обхвата на чл. 85, ал. 1 от ЗООС и подлежи на задължителна екологична оценка, забавяне влизане в сила на становището ще доведе до допълнително забавяне приемането на ПУРН, като неизпълнението на европейските ангажименти би довело да развитие на следващ етап от наказателната процедура. На следващо място е посочено, че забавяне приемането на актуализиран ПУРН води и до пряко засягане на обществените интереси, като липсата на приет план за периода 2022 – 2027 г. води до редица затруднения във връзка с реализация на проекти за опазване на околната среда, трансгранични проекти и инвестиционни предложения за страната ни. В допълнение към горното, ПУРН предвижда мерки за намаляване на неблагоприятните последици от наводнението за човешкото здраве, околната среда и стопанската дейност, което навежда на извод, че от закъснението при приемането на плана може да последват значими или трудно поправими вреди както за държавата, така и за възложителите на инвестиционни предложения. Министърът на околната среда и водите е приел, че горните обстоятелства се субсумират под хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК и с процесното решение е допуснал предварително изпълнение на Становището по ЕО № 6-5/2023 г. За да уважи жалбата на сдружение „Балканка“, АССГ е приел, че разпореждането за предварително изпълнение по ч. 60, ал. 1 от АПК не може и не следва да бъде способ за компенсация на неизпълнен в срок ангажимент, когато по отношение на този срок не са налице форсмажорни или изключителни обстоятелства. Посочил е, че в конкретния случай не е налице доказана от органа възможност от забавянето на изпълнение на акта да бъде застрашен животът или здравето на гражданите, респ. да е налице необходимост от защита на особено важни държавни или обществени интереси, установена опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или от закъснението на изпълнението да последва значителна или трудно поправима вреда. Настоящият съдебен състав не споделя този извод. Проверяваното определение е валидно и допустимо, но неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Изводът на съда, че са налице доказателства, от които може да се направи предположение, че е установено по несъмнен и безспорен начин настъпването на значителна и трудно поправима вреда на сдружението именно от предварителното изпълнение на процесното Становище по ЕО, е необоснован. В производството по чл. 166, ал. 2 от АПК съдът следва да установи дали спрямо жалбоподателя са налице материалноправните предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение, а именно, дали последното би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Посочената норма разпорежда, че изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случаите, когато по силата на разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК е допуснато предварително изпълнение, се установява наличието на предпоставките на посочената разпоредба, като всички те са свързани със защита на публичния интерес и обосновават неговото предимство пред личните права и интереси. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК е съотносима към обезпечаване правото на оспорване и за оспорващия е без значение дали предварителното изпълнение на акта е допуснато от административния орган или от закона, тъй като правната му сфера и в двата случая се засяга еднакво. Изискването за наличие на нови обстоятелства се отнася, както когато предварителното изпълнение на акта е допуснато с разпореждане, така и когато е допуснато от закона. При разглеждане на делото от първоинстанционния съд в настоящия случай не са били налице нови обстоятелства, настъпили след издаването на оспореното решение, които да са предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Такива не се твърдят в отговора на частната жалба и не се установяват и към настоящия момент, липсата им е достатъчно основание за отхвърляне на молбата. По делото не са представени и доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправими вреди за оспорващото сдружение в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт. Тежестта за доказване на вредите пада върху оспорващия за разлика от производството за отмяна на решението по съществото на спора, в което административният орган следва да докаже законосъобразното му издаване. В този смисъл напр. определение № 7527 от 03.06.2014 г. по адм. дело № 6270/2014 г. на петчленен състав на ВАС, ІІ колегия. Твърдените щети в насока започване на наказателна процедура спрямо България от страна на Европейската комисия и поставянето под риск на разходването на средства по реда на ЗУСЕФСУ за новия програмен период са обстоятелствата, които са съществували към момента на издаване на акта и при допускане на неговото предварително изпълнение по силата на закона, т.е. същите са взети предвид от административния орган, а отделно от това същите не са част от патримониума на сдружение „Балканка“. Липсват доказателства за вреди, които ще настъпят пряко от самото предварително изпълнение. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата от предварителното изпълнение следва да се установи със съответните писмени доказателства (обичайно свързани с материалното, икономическото и финансовото състояние), каквито в случая не се представени, поради което и не се установяват обстоятелства, от значение за дължимата от съда преценка по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 от АПК. В горния смисъл е и практиката на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, обективирана в определение № 2129/22.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1172/2024 г. по описа на ВАС, определение № 2032/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1548/2024 г. по описа на ВАС, определение № 2033/21.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1550/2024 г. по описа на ВАС. Ето защо, като е направил извод в обратния смисъл, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон, като е формулирал необоснован от представените доказателства краен извод. По тези съображения оспореното пред настоящата инстанция определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и въпросът да бъде решен по същество, като се отхвърли искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Становище по ЕО 6-5/2023 г. С оглед изхода на спора и при изрично направено искане в тази насока на осн. чл. 143 ал. 3 от АПК на частния жалбоподател ще следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 120 лв., определен по Наредбата за заплащане на правната помощ, както и сумата от 30 лв., представляваща заплатена държавна такса. Мотивиран така и на основание чл. 235 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение