Определение № 1301 от 06.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 858/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Община Димитровград срещу Определение №1134 от 06.12.2023 г. на Административен съд (АС) – Хасково по адм. дело №948/2023 г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на Община Димитровград срещу Решение № РД-02-36-846 от 17.07.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“ (ОПРР) и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател – Община Димитровград, счита определението за неправилно. Излага, че предвид липсата на съобщаване по реда на АПК е била лишена от възможността да обжалва административния акт. Административният акт не й е бил връчен по способите предвидени в АПК, което е съществено процесуално нарушение. Принципът в АПК, че актът се съобщава чрез писмено съобщение, което се връчва на адресата не може да бъде преодолян чрез изрична правна норма в специален закон. Дори наредба да регламентира Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ИСУН), като прилагаща се при извършване на действия по определяне на финансова корекция, не може да се направи извод, че актовете, с които се определя финансова корекция подлежат на обжалване считано от съобщаването им, чрез обявяването им в тази система. Приложеното от Община Димитровград решение е без изрично посочване на номер, подпис на издалия го орган. То се състои от 43 страници, а електронния файл се състои едва от 22 страници. Налице е липса на съдържание, което е пречка за Община Димитровград да изрази становище и води до отмяна на административния акт. Прави искане определението да бъде отменено Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020 г.“, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът АС – Хасково е посочил, че делото е образувано по жалба на Община Димитровград срещу Решение № РД-02-36-846 от 17.07.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което на Общината е определена финансова корекция. Обжалването решение е издадено на 17.07.2023 г. и на същата дата е изпратено в ИСУН съобщение за издаването му. Последното се потвърждава от приложените към административната преписка комуникационна бележка от 17.07.2023 г. и извлечение от ИСУН. Съобразно чл. 22, ал. 3 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), решението е връчено на бенефициера на 17.07.2023 г. и от деня, следващ тази дата е започнал да тече 14-дневният срок за оспорването му по чл. 149, ал. 1 АПК, приложим съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Този срок е изтекъл на 31.07.2023 г. (понеделник - присъствен ден), а жалбата, депозирана директно в съда е подадена на 21.08.2023 г. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че жалбата е недопустима, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. В съответствие с чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ (в редакцията преди доп., бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. Ето защо с факта на изпращане на решението страната е имала достъп до индивидуалния административен акт, който я засяга, за да се осигури възможността й да организира защитата си. По делото е доказано, че решението за определяне на финансова корекция е изпратено на бенефициера чрез ИСУН на 17.07.2023 г. Срокът по чл. 149, ал. 1 АПК е започнал да тече именно от деня, следващ тази дата, и е изтекъл на 31.07.2023 г. (понеделник - присъствен ден). Не се спори между страните, а и това се установява от представените по делото доказателства, че жалбата на Община Димитровград е подадена на 21.08.2023 г., след изтичане на законоустановения срок за оспорване. Възраженията на частния жалбоподател досежно реквизитите на административния акт са неотносими към преценка срочността на жалбата. Предвид изложеното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,