Определение № 104 от 15.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2608/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба с вх. № 1139/03.04.2017 г. на адв. И. Н., в качеството му на пълномощник на [фирма], [населено място], с която се иска изменение на постановеното от Върховния касационен съд, I т. о. определение № 168 от 20.03.2017 г. по т. д. 2608/2016 г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Ответникът по молбата – К. Д. К. не е заявила становище. Молбата е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е и основателна. С определение № 168 от 20.03.2017 г. по т. д. 2608/2016 г. на ВКС, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение № 281 от 17.09.2016 г. по в.т.д. № 205/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив. Молителят, чрез процесуалния си представител е направил своевременно искане за присъждане на направените пред касационния съд разноски с подаден отговор на касационната жалба, удостоверени чрез представената вносна бележка, в която изрично е указано, че платената сума от 1450 лв. е внесена по повод касационно обжалване на в.т.д. № 205/2016 г. Представено е и пълномощно, удостоверяващо процесуалните права на адв. И. Н.. При тези фактически данни следва да се приеме, че са налице основанията визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата е основателна и заплатената сума от 1450 лв. следва да бъде присъдена. По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделениe