Определение № 6731 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2221/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу протоколно определение от 07.02.2024 г. по канд № 156/2023 г. по описа на Административен съд Габрово, с което е спряно производството по делото до приключване на образуваното пред СЕС дело № С- 61 /2023 г. с влязъл в сила съдебен акт. Счита определението за неправилно, по съображения, че основанията за спиране на производството са изброени в чл. 229, ал.1 от ГПК, като между тях не фигурира висящо производство по преюдициално запитване, респ. до издаване на преюдициално заключение пред Съда на Европейския съюз, извън изрично предвидената хипотеза на чл. 631, ал.1 от ГПК, която е относима към производството по което е направено запитването, както e и по НПК. Излага доводи, че в ЗАНН, който регламентира правилата за обжалване на Електронен фиш не е предвидена процедура за спиране на съдебното производство, в глава дванадесета от АПК не се съдържат разпоредби относно спиране на производството. Констатацията, че и по двете дела става въпрос за съответствието на една и съща разпоредба от вътрешното право с правото на ЕС не е достатъчна. Според жалбоподателя с отправеното преюдициално запитване се дири не тълкуване на съюзна правна норма, а тълкуване на съвкупност от национални правни норми, което според практиката на,СЕС е недопустимо. Ответната страна "ПИМК" ООД, чрез процесуалния си представител, представя писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на жалбата. С определение № 6543 от 29.05.2024 г по адм.д. № 4382/2024 г. по описа на Върховния административен съд, Петчленен състав, е отменено определение № 2452 от 01.03.2024 г., по адм.д. № 2221/2024 г. по описа на ВАС, с което е оставена без разглеждане подадената частна жалба и е прекратено производството по делото, като делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да спре производството по делото съдът е приел, че е образувано дело пред СЕС по въпрос, посочен конкретно в запитването, който се явява преюдициален спрямо настоящото производство Определението е правилно. Производството пред административния съд е образувано по касационна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу решение № 119 от 26.09.2023 г. по АНД № 167/2023 г. на Районен съд Севлиево, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установени от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504459228, издаден Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на „ПИМК“ ООД, на основание чл. 102, ал.2 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. С оглед разпоредбата на чл. 63в ЗАНН, решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета "Касационно производство" на Административнопроцесуалния кодекс. Касационната проверка на съдебните актове, постановени по реда на ЗАНН, е уредена чрез препращане, като НПК се прилага за касационните основания за отмяна, а АПК - за процесуалния ред, който включва и случаите на спиране на производството. Разпоредбата на чл. 144 АПК се намира в Дял Трети „Производства пред съда“ в глава Девета „Общи разпоредби“, която е приложима както за първоинстанционното, така и за касационното производство. А съгласно разпоредбата на чл. 144 АПК за неуредените в този дял въпроси, а именно дял трети “Производства пред съд”, глава девета “Общи разпоредби”, се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че производството се спира единствено когато съдът, пред който делото е висящо, отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното произнасяне по спора, съдът спира производството. По силата на чл. 633 ГПК, вр. с чл. 144 АПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Когато е отправено запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за решаване същите въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, вторият съд спира производството по делото до произнасяне на СЕС. Спирането на производството по делото поради отправено преюдициално запитване от друг съд, по което е образувано дело на СЕС, се включва в смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Дали преюдициалното запитване е допустимо е от компетентността на СЕС, който не е прекратил образуваното производство. Поставеният преюдициален въпрос по дело С-61/2023 г. на СЕС е именно във връзка със съответствието на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури и националната правна уредба, като разглежданата в настоящото производство, с която се предвижда налагане на имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“. Като е достигнал до същите правни изводи и при липсата на сочените в частната жалба пороци, административният съд е постановил правилно определение, което следва да се остави в сила. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение