Определение № 140 от 19.09.2011 г. на ВКС по н. д. № 2159/2011 г.

Производството пред ВКС е образувано по повод спор за подсъдност между районните съдилища на Димитровград и Хасково. В писменото си становище представителят на ВКПр намира, че местно компетентен е Хасковският районен съд, но от съображения за процесуална икономия и с оглед на чл.43, т.1 НПК, разглеждането на делото следва да се възложи на Димитровградския районен съд. Върховният касационен съд установи: Пред Димитровградския районен съд е било образувано нчхд № 444/2011 год. по тъжбата на Г. Г. Г. против Д. Г. Г., обвинен в извършено престъпление по чл.147, ал.1 във вр. с чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и чл.28, ал.1 НК. Според тъжителя престъплението се изразявало в това, че в писмено заявление до Хасковския окръжен прокурор подсъдимият заявил позорящи тъжителя „факти и обстоятелства”. Изхождайки от изнесеното в тъжбата докладчикът по делото е преценил, че деянието е извършено в Хасково с подаването на заявлението, заведено в канцеларията на Хасковската окръжна прокуратура на 28.І.2008 год. под № 132 и по правилото на чл.36 НПК местно компетентен да разгледа тъжбата е Хасковският районен съд. С разпореждане от 13.VІІ.2011 год. е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на месно компетентния, според него, съд. След образуването в Хасковския районен съд по същата тъжба на нчхд № 1027/2011 год., е последвало разпореждане № 1972 от 22.VІІ.2011 год. на докладчикът по делото на този съд, който също е счел, че не е местно компетентен да разгледа делото, тъй като „момента на извършване на клеветническото изявление…е… с написването на заявлението”, а не с постъпването му при адресата. За правилно ВКС намира становището, изразено в разпореждането на докладчика по делото на Димитровградския съд. Клеветата по чл.147, ал.1 НК е престъпление само тогава, когато позорящите другиго обстоятелства или приписването другиму престъплението с а р а з г л а -с е н и, т.е. доведени до знанието на поне още едно лице освен клеветящия, респ. приписващия престъпление. Затова написването на заявлението с позорящите тъжителя обстоятелства и приписване на престъпление все още не е съставомерно деяние до изпращането на това заявление до адресата, и запознаването на последния със съдържанието му. Заявлението подсъдимият не само е написал, но и изпратил до Хасковската окръжна прокуратура. Съдържанието на заявлението е станало достояние не само на адресата, но и на неустановен брой лица след разпореждането на проверка за истинността на твърдяното в заявлението, която проверка е била предмет на досъд.разсл. № 618/2009 год. на РПУ-Димитровград. С това деянието се явява извършено и довършено в Хасково, в съдебния район на Хасковския районен съд и той се явява местно компетентен да се произнесе по повдигнатото от тъжителя обвинение. ВКС не е сезиран с искане за промяна в месната подсъдност на основание чл.43, т.1 НПК и няма процесуална възможност да се произнася по този въпрос. Независимо от това и ако такъв евентуално бъде поставен, разделящото двата града разстояние от 13 км едва ли би оправдало съображение за процесуална икономия, което основно е от значение за съществуването на цитираното правило. Имайки предвид дотук изложеното, ВКС в състав от трето наказателно отделение