Определение № 135 от 15.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 78/2011 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на [фирма]-[населено място] против определение № 308 от 28.10.2010 год. по ч.т.д.№53/2010 год. на Р. окръжен съд. Частната касационната жалба е процесуално недопустима. С определението, предмет на обжалване, състав на Р. окръжен съд е потвърдил частично, постановеното от първостепенния съд определение за спиране на основание чл.420, ал.2 ГПК на незабавното изпълнение допуснато по гр.д. №993/10г. на РРС по заповед за изпълнение №2066/11.06.2010г. на РРС. Определенията на въззивния съд, постановени по реда на чл.420 ГПК, не подлежат на касационен контрол. С тях нито се прегражда по нататъшното развитие на делото, нито се разрешават по същество други производства, с оглед изискванията на чл.274, ал.3, т.1 и 2 ГПК. Те нямат самостоятелно значение, а имат привременен характер, като свързани със защитата на длъжника до предявяване на иск за установяване съществуването на вземането. Уредбата е аналогична с тази по чл.250 ГПК/отм./, поради което даденото разрешение с т.6 на ТР №1/2001 на ОСГК на ВКС, на РБ год. не е загубило сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение