Определение № 5696 от 09.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3998/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Христов, чрез процесуален представител, срещу определение №242/26.02.2024 г. по адм.дело №86/2024 година на Административен съд - София - област /АССО/, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ на началника на РУ - Етрополе, обективиран в писмо рег. № 263000 -1313/17.10.2023 г. и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, присъждане на направените разноски по делото. Ответникът по частна жалба - началникът на Районно управление на Министерство на вътрешните работи /РУ МВР/ - Етрополе, не взима становище по частната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, АССО е приел, че обжалваното от Христов писмо, инкорпорира отказ за връщане на предаден от него доброволно автомобил, който е предаден по реда на чл.84, ал.8 ЗМВР на посоченото лице във въведеното в ШИС искане за връщане на автомобила от държавата - членка, въвела сигнала за издирване на автомобила в ШИС. АССО е приел, че Христов няма правен интерес да обжалва този отказ, тъй като предвид предаването на вещта на друго лице, няма фактическа възможност да бъде върната на Христов. Изложени са и допълнителни доводи за липсата на предпоставките по чл.84, ал.9 ЗМВР за връщане на вещта и липсата на правна възможност за Христов да обжалва и заповедта по чл.84, ал.8 ЗМВР за връщане на автомобила на третото лице. Определението е неправилно. След като АССО е приел, че писмото инкорпорира отказ за връщане на автомобила по заявлението на Христов от 13.10.2023 г., в което в абзац 2 изрично е поискано връщането му, Христов има правен интерес да жали постановения отказ, независимо дали съществува или не фактическа възможност да бъде върнат. Правният му интерес от оспорването не се изчерпва само до получаване на автомобила, но и до възможност за претенция за обезщетение за вреди, в случай, че отказът бъде отменен като незаконосъобразен. Дали са налице предпоставките по чл.84, ал.9 ЗМВР или не, е въпрос по същество на спора, а не по допустимост и същият следва да бъде решен от съда след изискване на всички цитирани в обжалвания отказ документи, които ответникът не е представил по делото, а не чрез възпроизвеждане на описаното в акта. Жалбата на Христов недвусмислено е насочено срещу отказ по заявлението му за връщане на автомобила, а не срещу заповедта по чл.89, ал.8 ЗМВР. Предвид изложеното не е налице посоченото от АССО основание за недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, определението следва да се отмени като неправилно и делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия, като ответникът бъде задължен да окомплектова преписката с всички цитирани в писмото документи и актове, които не е представил. По искането за присъждане на разноски за производството пред ВАС следва да се произнесе първоинстанционният съд на основание чл.236 АПК вр. чл.226, ал.3 АПК като вземе предвид и изхода на спора по същество. Воден от горното и на основание чл.235 АПК Върховният административен съд, пето отделение