Определение от 22.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 94/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 85, ал. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.

Образувано е по касационна жалба на А. А., лице без гражданство, подадена чрез упълномощен адв. В. Петков, против решение № 6585 от 07.11.2022г., постановено от Административен съд - София - град, Първо отделение, 43 - ти състав, по адм. д. № 6484/2022г.

На 25.01.2023 г. по делото е постъпила писмена молба от касатора, предявена чрез адв. Петков, съдържаща искане с мотиви за спиране на настоящото съдебно производство, във връзка с образувано пред Съда на Европейския съюз /СЕС/ Дело С-563/22, по отправено преюдициално запитване от страна на Административен съд - София - град с определение № 6232 от 09.08.2022 г., постановено по адм. дело № 5797/2021 г. по описа на Административен съд - София - град.

С писмено становище от 30.01.2023г. ответникът заместник - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет на Република България чрез процесуален представител С. Бараков е възразил срещу молбата и е изложил доводи за неоснователност на искането за спиране, тъй като СЕС не разрешава конкретния правен спор и не е компетентен да се произнася по въпроси от фактическата обстановка по главното производство, поради което произнасянето по Дело С-563/22 не би следвало да има решаващо значение за приключване на настоящото съдебно производство.

С писмено становище от 06.02.2023г. касационният жалбоподател, чрез адв. В. Петков, е потвърдил искането си за спиране, като се е позовал на формирана съдебна практика на административните съдилища да спират производство по висящо дело, когато отговорът на СЕС по преюдициално запитване от друг съд е от съществено значение за спора. Позовал се е и на образувано Тълкувателно дело №1/2022г. за приемане на съвместно тълкувателно постановление от ОС на съдиите от ГК и ТК на ВКС и съдиите от Първа и Втора колегия на ВАС.

Решаващият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като се запозна и обсъди подробно преюдициалните въпроси, отправени от Административен съд - София - град по горепосоченото адм. дело, счита, че те са относими и към настоящия правен спор и решението на СЕС би имало преюдициално значение за настоящото касационно производство. Това е така, защото, както по адм. дело № 5797/2021 г. по описа на Административен съд - София - град, така и по настоящото дело ответник е заместник - председателят на ДАБ при МС на Република България, а жалбоподатели и по двете дела са лица - кандидати за международна закрила от палестински произход, без гражданство, които са депозирали в ДАБ последващи молби за международна закрила. И в двата случая новите молби са подадени на основание твърдяно от тях ново обстоятелство, а именно: регистрацията им като палестински бежанци в Агенцията на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA) и преустановяване на помощта, която те са получавали от тази агенция. Ето защо, въпреки различната бежанска история на жалбоподателите, основният правен спор и в двата казуса е относно наличието на твърдяното от тях ново обстоятелство и доколко то обосновава последните, подадени от тях молби за международна закрила.

Настоящият съдебен състав констатира, че въпросите, посочени в определението на Административен съд - София - град по адм. дело № 5797/2021 г. и по които е образувано пред СЕС Дело C-563/22: Преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) на 22 август 2022 година, Обн. C ОВ. бр.451 от 28 Ноември 2022г., са следните:

1. Следва ли от чл. 40, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС (1), че при допусната до разглеждане последваща молба за международна закрила, подадена от кандидат от палестински произход, без гражданство и на основание регистрацията му от UNRWA, при обстоятелствата по делото, посоченото в разпоредбата задължение за компетентните органи да отчетат и разгледат всички елементи в подкрепа на новите сведения при последващата молба, тълкувано във връзка с чл. 12, параграф 1, буква а) второто изречение от Директива 2011/95 (2), включва и задължение да разгледат причините, поради които лицето е напуснало зоната на действие на UNRWA, ведно с новите елементи или обстоятелства, предмет на последващата молба? Зависи ли изпълнението на посоченото задължение от обстоятелството, че причините, поради които лицето е напуснало зоната на действие UNRWA, вече са разгледани в рамките на производството по първата молба за закрила, приключило с влязло в сила решение за отказ, но кандидатът не е изтъкнал и не е представил доказателства за регистрацията му от UNRWA?

2. Следва ли от чл. 12, параграф 1, буква а), второто изречение от Директива 2011/95, че предвиденото в разпоредбата „когато тази закрила или помощ бъде преустановена на каквото и да е основание“, е приложимо по отношение на лице от палестински произход, без гражданство, регистрирано и получавало подпомагане от UNRWA в град Газа за храна, здравни услуги и образование, без данни за лични заплахи срещу лицето, напуснало по своя воля и легално град Газа, при данните по делото:

— общата ситуация към момента на напускането е определена като безпрецедентна хуманитарна криза, свързана с недостиг на храна, питейна вода, здравни услуги, лекарства, проблеми с водоснабдяването и електричеството, разруха на сгради и инфраструктура, безработица

— затрудненията, които изпитва UNRWA да поддържа предоставянето на помощ и услуги в Газа, в това число за храна и здравни услуги, поради значителен дефицит по бюджета на UNRWA и постоянното увеличаване на зависимите от помощта на агенцията, общата ситуация в Газа подкопава дейността на UNRWA?

Налага ли се друг отговор на този въпрос само на основание, че кандидатът е уязвимо лице по смисъла на чл. 20, параграф 3 от същата директива — малолетно дете?

3. Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а), второто изречение от Директива 2011/95/ЕС да се тълкува в смисъл, че кандидат за международна закрила, палестински бежанец, регистриран в UNRWA, може да се върне в зоната на действие на UNRWA, която е напуснал, и по-специално град Газа, когато към момента на разглеждане на жалбата му срещу решение за отказ пред съда:

— няма сигурни данни, че това лице ще може да получи от UNRWA необходимите му помощи от храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи, образование,

— данните за общата ситуация в град Газа и за UNRWA според Позиция на ВКБООН за връщането в Газа към март 2022 г., са преценени като извеждащи от зоната на действие на UNRWA и основание за невръщане, в това число че при връщането кандидатът ще пребивава при достойни условия на живот? Предвид ситуацията в Ивицата Газа към посочения момент и доколкото кандидатът за международна закрила е зависим от помощите от UNRWA за храна, здравни услуги, лекарства и медицински консумативи, то личното му положение попада ли в даденото тълкуване за крайна нищета по чл. 4 от Хартата за основните права на ЕС, дадено с решение от 19 март 2019 г., Abubacarr Jawo, С-163/17, EU:C:2019:218, т. 4 от диспозитива, с оглед прилагането и спазването на забраната за връщане по чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС във връзка с чл. 19 от Хартата за основните права на ЕС към този кандидат? При данните за общата ситуация в град Газа и за UNRWA, следва ли на въпроса за връщането в Газа да се даде различен отговор само на основание, че кандидатът за закрила е малолетно дете, с оглед зачитането на висшия интерес на детето и осигуряване на неговото благоденствие и социално развитие, неговата сигурност и безопасност?

4. В зависимост от отговора на трети въпрос: Следва ли чл. 12, параграф 1, буква а) второто изречение от Директива 2011/95/ЕС, и конкретно предвиденото в разпоредбата „тези лица ipso facto имат право на предимствата по настоящата директива“, в конкретния случай да се тълкува, че:

А) по отношение на кандидата за закрила — палестинец без гражданство, регистриран от UNRWA, е приложима забраната за връщане по чл. 21, параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС във връзка с чл. 19 от Хартата — по причини, че при връщането в град Газа, лицето ще бъде изложено на риск от нечовешко и унизително отнасяне поради възможността да изпадне в крайна нищета, и попада в приложното поле на чл. 15, т. 2 от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на субсидиарна закрила,

или

Б) по отношение на кандидата за закрила — палестинец без гражданство, регистриран от UNRWA, предполага признаването от тази държава членка на качеството на бежанец по смисъла на член 2, буква в) от тази директива и предоставяне по право на статут на бежанец на това лице, доколкото то не попада в приложното поле на член 12, параграф 1, буква б) или параграфи 2 и 3 от същата директива, по аналогия от т. 2 от диспозитива на решение от 19 декември 2012 г., Abed El Karem El Kott и др., С-364/11, EU:C:2012:826, без да се вземат предвид обстоятелствата по отношение на същото лице, относими към чл. 15, т. 2 от Директива 2011/95/ЕС за предоставяне на субсидиарна закрила?

Като прецени така формулираните въпроси, по които вече е образувано Дело C-563/22 пред СЕС, касационният съдебен състав намира, че същите са относими към сочените от жалбоподателя обстоятелства, като ново основание, обосноваващо последната му /последваща/ молба от 06.08.2021г. за международна закрила, по която е образувано административното производство пред ДАБ, поради което горепосочените преюдициални въпроси са от съществено значение за правилното решаване на настоящия правен спор.

По изложените съображения съдът счита, че следва да спре съдебното производство, до постановяване на решение от СЕС по Дело С-563/22.

На основание на горното и на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 144 и чл. 228 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,