Определение № 283 от 13.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 1315/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. против определение № 889/15.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1125/2017 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без разглеждане, като недопустима, частната жалба на същата страна против определение от 30.12.2015 год. по гр.д.№ 12 397/ 2011 год. на Софийски градски съд, с което е отхвърлено искането й за поправка на протокол от проведено по същото дело съдебно заседание,квалифицирано като искане за допълване на протокол. Жалбоподателката оспорва атакуваното определение като нищожно, недопустимо и неправилно,със съображението,че първоинстанционният съдия изобщо е отказал да проведе процедурата по чл.153 ГПК - с призоваване и разпит на страните и съдебния секретар и изслушване звукозаписа от съдебното заседание.С това страната намира нарушен основополагащ принцип на съдопроизводството, въведен с нормата на чл.5 ГПК. Ответните страни – И. И. и У. Д. – не са депозирали становище по частната жалба. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, като преграждащ, съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Правилно въззивният съд е приел, че произнасянето на първоинстанционния съд в процедура по поправка на съдебен протокол, на основание чл.151 ГПК, не подлежи на обжалване, тъй като не е преграждащо за развитието на производството, нито обжалваемостта му е предвидена в закона. Такава е непротиворечивата съдебна практика по приложението на чл.151 ГПК, вкл. по отношение разпореждане на първоинстанционния съд, с което се оставя без разглеждане искане за поправка на съдебен протокол, какъвто е смисъла на постановеното от СГС определение. Независимо от диспозитива - „ отхвърляне на молбата„ вместо „ оставяне без разглеждане ”, какъвто именно кореспондира на съображенията на съда за нейната недопустимост, изключваща произнасяне по същество, единствено за което би било необходимо провеждане процедурата по чл.153 ГПК, това определение се явява необжалваемо. В този смисъл: опр. № 359 по гр.д.№ 1695 / 2008 год. на ІІІ г.о., опр. № 736 по ч.гр.д.№ 5685 / 2014 год. на ІІІ г.о., опр.№ 589 по ч.гр.д.№ 4256 / 2014 год. на ІV г.о., опр. № 241 по гр.д.№ 259 / 2011 год. на ІІ г.о. на ВКС, опр. № 253 по гр.д.№ 3281 / 1969 год. на ВС и др.. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение