Определение № 2409 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1939/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение29.02.2024reporting judge Мария Радева
Ruling
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1654/16.11.2023 г. по адм. дело № 1016/2023 г., по описа на Административен съд – Пазарджик. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ МАРИЯ РАДЕВА
Grounds
Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „Митьова къща” ООД, представлявано от управителя Д. Янев, чрез пълномощника адвокат Христова, против определение № 1654/16.11.2023 г. по адм. дело № 1016/2023 г., по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на дружеството за спиране на допуснато по силата на закона, предварително изпълнение на решение № 30/3/3120973/3/01/04/02 от 14.03.2022 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”. Релевирани са доводи за неправилността на обжалваното определение, като необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му. Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, редовно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема частната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Обжалваното определение е постановено, след повторно разглеждане на делото от първоинстанционния съд, наложило се поради отмяната постановена от Върховния административен съд с решение № 9227/03.10.2013 г., постановено по адм. дело № 5283/2023 г. на постановените при първоначалното разглеждане на делото решение № 115/09.03.2023 г. и определение № 583/26.04.2023 г. и двете постановени по адм. дело № 455/2022 г. по описа на АС – Пазарджик. Основното производство пред административния съд е образувано по жалбата на „Митьова къща” ООД, срещу решение № 30/3/3120973/3/01/04/02 на изпълнителния директор на ДФЗ за налагане на финансова корекция в размер на 46 102,88 лв без ДДС, равняваща се на 100 % от стойността на финансовата помощ, съгласно договор № 30/3/3120973 от 14.10.2014 г., по подадена заявка за плащане № 30/3/3120973/3/01 по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия” от Програма за развитие на селските региони за периода 2007-2013 г. Предвид отмяната на определението, с което съдът е спрял допуснатото от закона предварително изпълнение на Решение № 30/3/3120973/3/01/04/02 от 14.03.2022 г. и връщането на делото в тази му част за постановяване на нов вече мотивиран акт, съдебният състав се е произнесъл отново по направеното искане. При това съобразил, че в искането за спиране изпълнението на обжалваното решение се твърди, че публични задължения на дружеството са много малки суми и удовлетворяването им не съответства на предприетите изпълнителни способи и наложените обезпечения - запор на движими вещи, възбрана на недвижим имот, че не е решен окончателно спорът относно валидността и допустимостта на Решение № 30/3/3120973/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,че изпълнението би довело до непоправими и необратими вреди за дружеството, като би го лишило от имущество представляващо търговски обект в централната част на град Пловдив и автомобил. Стойността на възбраненото и запорирано имущество надхвърля в пъти задължението на „Митьова къща“ ООД. За да постанови обжалваното определение административният съд е приел, че искането не е обосновано с конкретно посочени значителни или труднопоправими вреди от изпълнението на административния акт, поради което е отхвърлил искането за спиране. Настоящият състав на ВАС, приема атакуваното определението за валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 73, ал. 1 и ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, което подлежи на оспорване по реда на АПК, при което са приложими разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 и 6 ЗУСЕФСУ. Според чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, оспорването на индивидуалните административни актове и административните договори не спира изпълнението им, а оттам и жалбата срещу атакуваното решение по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ няма суспензивен ефект. ЗУСЕФСУ не урежда специални правила относно спирането на допуснато по този закон предварително изпълнение, поради което приложение намират текстовете на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или труднопоправима вреда. Законосъобразен е направеният от административния съд извод, че не са налице горепосочените предпоставки за спиране на изпълнението. Противно на изтъкнатите от частния жалбоподател доводи, възпроизвеждащи наведените в молбата за спиране съображения, представените от дружеството доказателства действително не сочат на възможно причиняване на значителни или труднопоправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко - на вреди, които по своята същност, степен и резултат да са противопоставими на презумирания от законодателя чрез въвеждането на чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ, обществен интерес. По същността си финансовата корекция представлява пълна или частична отмяна на финансова подкрепа, вече предоставена със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, поради което събирането на определената с индивидуалния административен акт парична сума само по себе си не може да бъде определено като причина за настъпването на значителна вреда. В този смисъл, значителна вреда би могла да възникне едва като вторична последица от налагането на финансовата корекция, като при това винаги следва да е обективна, числово измерима и установена с представени от оспорващия доказателства, каквито в случая не са налице, доколкото представените пред първата инстанция документи не сочат на обстоятелства, налагащи извода, че предварителното изпълнение на акта може да причини на дружеството значителна вреда. Неприложима е и другата хипотеза по чл. 166, ал. 2 АПК - на причинена труднопоправима вреда, с оглед данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на труднопоправими вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Като е достигнал до идентичен извод административният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на установени, други негови пороци следва да бъде оставен в сила. Съдът намира за необходимо да подчертае, че преценката досежно наличието или липсата на предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение се прави конкретно, съобразно всеки отделен случай. В тази връзка, по аналогични случаи на този, поставен на разглеждане в настоящото производство, е налице съдебна практика- определение № 1015/30.01.2024 г. по адм. дело № 814/2024 г., по описа на ВАС; определение № 176/9.01.2023 г. по адм. дело № 11722/2022 г., по описа на ВАС; определение № 712/23.01.2023 г. по адм. дело № 11301/2022 г., по описа на ВАС; определение № 5749/19.05.2020 г. по адм. дело № 3922/2020 г., по описа на ВАС; определение № 6497/29.06.2022 г. по адм. дело № 6105/2022 г. по описа на ВАС и др. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,
Cited provisions
11- чл. 166, ал. 2 АПК
- чл. 166, ал. 3 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 27, ал. 2 ЗУСЕФСУ
- чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ
- чл. 166, ал. 4
- чл. 166
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229, ал. 1, т. 2
- чл. 27, ал. 2
- чл. 73, ал. 1