Определение № 3620 от 07.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1770/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, срещу разпореждане № 1342 от 13.01.2025 г. по адм. дело № 8935/2024 г. на Административен съд - София-град. С обжалваното разпореждане АС - София-град е оставил без уважение искане на ответника - министъра на вътрешните работи, подадено на основание чл. 213а, ал. 3 АПК вр. чл. 64, ал. 2 ГПК, за възстановяване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК за подаване на касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 23925 от 18.11.2024 г. Със същото определение съдът е оставил без разглеждане, на основание чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 3 АПК, касационна жалба вх. № 32972 от 09.12.2024 г., подадена от министъра на вътрешните работи срещу решение № 23925 от 18.11.2024 г. по адм. дело № 8935/2024 г. на АССГ. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Частният жалбоподател поддържа, че съдът неправилно е оставил без уважение искането за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното решение по делото като е пренебрегнал изложените обстоятелства за обективна невъзможност за процесуалния представител на министъра на вътрешните работи да подаде в 14-дневния срок касационната жалба. По тези съображения, развити в жалбата, иска да се отмени обжалваното разпореждане като се възстанови срока за подаване на касационна жалба срещу първоинстанционното решение и се укаже на съда да продължи с администрирането на подадената касационна жалба. Ответникът по частната жалба - В. Я. Д., чрез пълномощника си, представя писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното разпореждане е правилно и не са налице основания за отмяната му. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 23925 от 18.11.2024 г. по адм. дело № 8935/2024 г. АС - София-град е отменил заповед рег. № 8121К-12114 от 21.08.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с В. Я. Д.. Решението е съобщено на министъра на вътрешните работи на 21.11.2024 година. Считано от тази дата е започнал да тече 14-дневният срок за оспорване на решението на първоинстанционния съд пред касационната инстанция, съгласно чл. 211, ал. 1 АПК. Касационната жалба от министъра на вътрешните работи, чрез пълномощника си, е постъпила в АС - София-град, с вх. № 32972 на 09.12.2024 г., с отбелязване за пощенско клеймо от 06.12.2024 година. С разпореждане № 26681 от 11.12.2024 г. по делото съдът е оставил без движение касационната жалба. В мотивите на разпореждането е констатирал, че касационната жалба не е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, който изтича на 05.12.2024 г., поради което е предоставил възможност на касатора да представи доказателства за подаване на касационната жалба в законния срок и да внесе следващата се държавна такса. С молба от 20.12.2024. процесуалният представител на министъра на вътрешните работи е поискал възстановяване на срока за подаване на касационна жалба срещу поставеното по делото решение поради наличие на особени и непредвидени обстоятелства. В искането е посочено, че преписката по обжалване на заповед рег. № 8121К-12114 от 21.08.2024 г. на министъра на вътрешните работи е разпределена на Т. Цановска - главен юрисконсулт в дирекция "Правно-нормативна дейност". За периода от 01.10.2024 г. до момента на подаване на касационната жалба юрисконсулт Цановска е ползвала отпуск за временна неработоспособност за посочените дни, а за периода от 03.12. до 04.12.2024 г. е изпратена обучение в Института по публична администрация. Същевременно през същия период е била служебно ангажирана и с явяване по разпределени съдебни дела в гр. София и в страната. Всички тези обстоятелства обективно я възпрепятствали да подаде в срок касационната жалба, а поради личния характер на упълномощаването й като процесуален представител не е имала възможност да ангажира друг служител с юридическо образование с това задължение. С обжалваното определение съдът е приел, че изложените обстоятелства в искането за възстановяване на срока за касационно обжалване не представляват особени и непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК. Посочил е, че при ответния министър на вътрешните работи има администрация, която включва дирекция "Правно-нормативна дейност", с отдел "Процесуално представителство", поради което служебните ангажименти на упълномощения юрисконсулт не са основание за възстановяване на срока за обжалване на решението по делото пред касационната инстанция. При тези съображения е постановил обжалваното разпореждане. Разпореждането е правилно. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за възстановяване на срока за касационно обжалване на постановеното решение, които представляват особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК вр. чл. 144 АПК. Тук трябва да се посочи, че същите основания и срок да се поиска възстановяване на пропуснат срок са предвидени и в разпоредбата на чл. 161, ал. 1 АПК, която е релевантна в съдебно административното производство. Искането за възстановяване на срока за обжалване е седем дни от съобщаването за оставяне на касационната жалба без разглеждане. В случая, частният жалбоподател след като е получил съобщение за оставяне на касационната жалба без движение с указание за представяне на доказателства за спазване на срока за касационно обжалване, в дадения срок не е представил доказателства за спазване на срока за обжалване, а е подал искане за неговото възстановяване. Последното имплицитно съдържа признание, че срокът за подаване на касационната жалба не е спазен. Съдът правилно е приел, че посочените причини за пропускане на срока от процесуалния представител на ответника не показват страната да била поставена в обективна невъзможност да упражни правото си на касационно оспорване в законово определения 14-дневен срок. Законодателят не е дефинирал съдържанието на понятието "особени непредвидени обстоятелства" като е оставил на практиката, с оглед на конкретиката на всеки отделен случай, да ги определи въз основа на релевираните относими доказателства. Във всички случаи обаче при преценката на конкретните сочени обстоятелства, съдът следва да установи, че жалбоподателят не би могъл да ги предвиди и преодолее дори и да е положил необходимите усилия и грижа. Това означава, че става въпрос за обстоятелства, които са извън обичайните, нормално очакваните и поради това предвидими. Наред с това те трябва да са възникнали внезапно, изненадващо, поради което страната не е в състояние да ги преодолее. Обстоятелствата трябва и да са особени, т. е. да са различни от обикновените, рутинните и да са й попречили да изпълни в срок съответното процесуално действие - в т. см. Определение № 1302 от 02.02.2021 г. по адм. д. № 1017/2021 г. на ВАС, VII о. В случая сочените обстоятелства, свързани с високата натовареност, отсъствие поради неработоспособност и други служебни задачи, макар да са препятствали процесуалния представител да подаде касационната жалба в срок, нямат характер на особени непредвидени обстоятелства по см. на чл. 161, ал. 1 АПК. Касационният ответник разполага с администрация с необходимия административен капацитет и правна компетентност, която е в състояние да изпълни служебния ангажимент, когато служителят, на който е възложен, по различни причини не е в състояние да стори това. На тази плоскост и по същите съображения, доводите за личния характер на упълномощаването също са неоснователни. Поради това съдът правилно и обосновано е отказал да уважи искането за възстановяване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Правилно съдът е приел, че срокът за касационно обжалване на постановеното решение по делото е изтекъл на 05.12.2024 г. (четвъртък, работен ден). Касационната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо 06.12.2024 г, при което се явява просрочена. Съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК вр. чл. 215, т. 3 АПК касационната жалба се оставя без разглеждане от първоинстанционния съд когато е подадена след срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Поради това правилно и в съответствие с чл. 213а, ал. 2 вр. чл. 215, т. 3 АПК административният съд е оставил без разглеждане подадената от министъра на вътрешните работи касационна жалба срещу решение № 23925 от 18.11.2024 г. по адм. дело № 8935/2024 г. на АС - София-град. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,