Определение № 1378 от 07.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 955/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и следващи от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”(ИД ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу определение от 20.12.2023г., постановено по адм.д.№10417 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2023 г. Според частния жалбоподател определението е неправилно и необосновано. Неправилно решаващият състав на АССГ е приел, че са налице предпоставките за спиране на АУПДВ №01-2500/8-2/25.08.2023г. на ИД ДФЗ, с който по отношение на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“ [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.София, [адрес], мецанин, представлявано от Й. Чорбаджийски, е установена сума за възстановяване в размер на 2 999 354, 50лв.лв. Възразява се срещу преценката на съда, че за сдружението е налице реална възможност от настъпване на труднопоправими или значителни вреди. При прилагането на чл.166, ал.2 от АПК следва да бъде извършена преценка дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на оспорващия е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалвания административен акт и настъпването на значителна или труднопоправима вреда. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие от акта или които са се осъществили преди издаването му са ирелевантни за основателността на искането. Защитата на обществения интерес в случая е много по-важна, предвид факта, че отпуснатата финансова помощ от Европейските фондове следва да се разходва правилно и по предназначение. Евентуалните вреди, които биха могли да настъпят от фактическото изпълнение, подлежат на възмездяване в самостоятелно съдебно производство, в случай, че оспореният АУПДВ бъде отменен. Иска оспореното определение да бъде отменено. Ответникът по частната жалба - Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“, чрез адв. В.Тенева, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Правилно съдът преценил, че погасяване на задължение в размер на 2 999 354, 50лв. е невъзможно да не доведе до фалит на сдружението. Приходите на сдружението с нестопанска цел са почти изцяло от членски внос и предварителното изпълнение на оспорения АУПДВ със сигурност би довело до невъзможност за осъществяване на каквато и да е дейност от сдружението. Изложеното обосновава направения от първоинстанционния съд извод, че изпълнението на акта би причинило значителна и трудно поправима вреда на адресата му. Съобразена била и практика на Върховния административен съд по аналогични случаи. Иска да бъде оставено в сила оспореното определение. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания и провери изцяло оспорения съдебен акт, намира частната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок за обжалване. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С оспорения пред АССГ АУПДВ №01-2500/8-2/25.08.2023г. на ИД ДФЗ, по отношение на Сдружение „Национална лозаро-винарска камара“, е установена сума за възстановяване в размер на 2 999 354, 50лв.лв., представляваща сбор от извършените междинни и окончателни плащания по промоционалната програма „Промоция на вина със ЗНП/ЗГУ в трети страни (САЩ и Китай) по сключен договор за финансово подпомагане №18 от 09.02.2016г. поради установени и доказани от обективна и субективна страна изкуствено създадени условия, съгласно таблица 1 и Таблица 2., на основание чл.20, т.1 и т.2; чл.20а, ал.2 вр. чл.27, ал.3 и 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП); чл.5, ал.2, т.5 от Закона за финансовото управление в публичния сектор; чл.60 от Регламент (ЕС) 1306/2013; чл.63, §2 от Регламент (ЕС Евратом) 2018/1046; чл.6 от Регламент (EО)№3/2008; чл.8, §3 от Регламент (EО)№501/2008; изискванията за подбор на прилагаща организация по Наредба за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционалните програми за земеделски и хранителни продукти. За да приеме, че е налице хипотезата на чл.166, ал.2 от АПК и да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта, АССГ е съобразил следното: сдружението, което е с идеална цел, не осъществява търговска дейност и има доходи предимно от членски внос. Според решаващия състав, предварителното изпълнение на АУПДВ засяга пряко жизненоважни интереси на оспорващия и следователно са налице основания за спирането му, в съответствие с чл.6 от АПК, който като регламентира принципа на съразмерност при упражняване правомощия на администрацията, предвижда с административния акт да не се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най–необходимото за целта. Прието е, че изпълнението на оспорения акт би лишило изцяло сдружението от възможност да упражнява дейността си. Въз основа на тези мотиви е спряно допуснатото по закон предварително изпълнение на АУПДВ, до приключване на производството по неговото оспорване с влязъл в сила съдебен акт. Определението е валидно, допустимо и правилно постановено. С АУПДВ, чието предварително изпълнение е спряно, е установено публично вземане на посочените основания във връзка с чл. 165 и следващи ДОПК. Разпоредбата на чл.27, ал.8 от ЗПЗП предвижда, че обжалването на актовете не спира тяхното изпълнение. Както правилно е посочено и в мотивите на оспореното определение допуснатото по закон предварително изпълнение може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. Разпоредбата на чл. 27 ЗПЗП не съдържа такава забрана. Споделят се изложените от първоинстанционния съд мотиви, че са налице всички предпоставки за допустимост и основателност на искането за спиране на предварителното изпълнение на АУПДВ. Оспорващият е твърдял пред административния съд, че наложената му санкция е в огромен размер спрямо доходите, които формира и това е безспорно установено. Представени са доказателства, че сдружението не разполага с други доходи освен от членски внос. Преценката на решаващият състав е съобразена и със значителния размер на установеното публично държавно вземане, което създава реална възможност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за оспорващия, изразяващи се в пълна невъзможност да осъществява дейността си. В конкретния случай от събраните по делото доказателства, които са представени пред АССГ, е видно, че предварителното изпълнение нанася вреди не само на сдружението, доколкото то действа в интерес на други субекти. Това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 АПК/ и предполага въздържане от действия по изпълнението до приключване на процеса по оспорването на акта. В този смисъл са определение № 6042/26.05.2020 г. по адм. д. № 4097/2020 г. на състав на ВАС, първо отделение; определение №11607/15.09.2020 г., по адм.д.№9520/2020 г.; определение №15524/15.12.2020 г. по адм.д.№ 13078/2020 г. и др. По изложените съображения определението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение