Определение № 773 от 21.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1994/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ответницата А. И. А., чрез адвокат Г. Б., срещу решение № 11/20.01.2023 г., постановено по в. гр.дело № 328/2022 г. на Окръжен съд Шумен, с което след частична отмяна на решение № 386/18.05.2022 г. по гр.дело № 1059/2021 г. на Районен съд Шумен е изменен определения с решение № 97/07.02.2019 г. по гр.дело № 2458/2017 г. на ШРС режим на лични контакти на бащата К. И. К. с детето И. К. К., като е определен същия както следва: всяка пълна първа седмица на всеки нечетен месец през годината (като първата пълна седмица в месеца се приема за седмицата, в която има седем дни от понеделник до неделя) от 18.00 ч. в понеделник до 18.00 ч. в неделя, като бащата ще взема детето от училище и ще го връща в дома на майката; през Коледната ваканция – всяка нечетна година от 18.00 ч. на 23 декември до 18.00 ч. на 28 декември, а когато годината е четна - от 18.00 ч. на 28 декември до 18.00 ч. на 03 януари, като бащата има задължение да взема детето от дома на майката и да го връща отново в дома на майката; през пролетната ваканция - всяка четна година от 8.00 ч. на първия ден от ваканцията, до 18.00 ч. на последния ден от ваканцията, като бащата ще взема детето от дома на майката и ще го връща обратно там; за рождения ден на детето бащата ще взема детето в деня, следващ рождения му ден след училище (независимо дали е първа или втора смяна) и ще го върне на следващия ден пак в училище, а ако денят е неучебен - в дома на майката в 18.00 ч.; ако денят, в който следва да вземе детето е неучебен, ще го вземе за целия ден от 8.00 ч. от дома на майката и ще го върне отново там в 18.00 часа; по време на националните и официални празници (официални почивни дни), всяка нечетна година от 18:30 ч. на предходния ден преди трети март, първи май, шести май, двадесет и четвърти май до следващия ден до 07:30 часа на училище/занималня, ако са учебни дни или в 20:00 часа ако не са учебни, в дома на майката, като бащата ще взема детето от училище и ще го връща в училище, ако са учебни дни, ако не са учебни дни ще върне детето в дома на майката; през Великденските празници (официални почивни дни) всяка нечетна година от 08.30 часа на първия ден на празниците до 20.00 часа на последни ден от празниците, като ще взема и връща детето от/в дома на майката; през лятната ваканция от 10:00 часа на 01 юли до 19.00 часа на 10 юли.; от 10.00 часа на 01 август до 19.00 ч. на 15 август; от 10.00 ч. на 01 септември до 18.00 ч. на 05 септември, като детето се взема от дома на майката и се връща там, като в този случай няма да се прилага определения месечен режим на лични контакти на бащата с детето; Бащата има право да контактува с детето всеки вторник, петък и неделя, по телефон, “Вайбър“, “Скайп“ или по друг удобен за детето начин, за времето от 19.00 ч. до 20.00 ч. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК са нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставения въпрос в изложението, да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което да определи друг режим на лични отношения на бащата с детето, като се определи изрично мястото, на което следва да се осъществяват срещите на бащата с детето. В изложението е формулиран въпросът: до каква степен трябва да е конкретно очертан режимът на лични отношения на децата с родителя и мерките, определени по чл. 59, ал. 8 СК – твърди се противоречие с решение № 60286/11.01.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1395/2020 г. Ответникът по жалбата К. И. К., чрез адв. Д. Ч., в писмен отговор е изразил мотивирано становище за липса на соченото основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че жалбата е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационен контрол и е процесуално допустима. С първоинстанционното решение по гр. дело № 1059/2021 г. на Шуменски районен съд е изменен първоначално определения с решение № 97/07.02.2018 г. по гр.д. № 2458/2017 г. на Шуменски районен съд режим на лични отношения на детето И. К. К. с бащата К. И. К.. Въззивният съд е отменил в тази част решението на първоинстанционния съд и е определил друг режим на лични отношения на бащата с детето, посочен подробно по-горе. От фактическа страна е установено, че с решение № 97/07.02.2018 г. по гр.д. № 2458/2018 г. Шуменският районен съд бракът между страните е прекратен по взаимно съгласие, като по силата на постигнатото между страните споразумение упражняването на родителските права по отношение на детето И. К. К. е предоставено на майката А. И. А. и е определен режим на лични отношения на бащата К. К. с детето. Последното е родено на 10.03.2011 г. Прието е, и двамата родители са установили фактическо съжителство с нови партньори, като бащата понастоящем е сключил граждански брак с гражданка на Т.. Бащата работи в Г., има добър доход и добри битови условия. Детето и майката живеят в [населено място], имат добри битови условия. През учебната 2020/2021 г. детето е ученик в СУ”С. Д.” [населено място]. По делото са представени подробни социални доклади от ДСП В. и от ДСП Шумен, изслушани са свидетели на двете страни, всеки от родителите, както и самото дете, както и заключение на вещи лица по назначена от първоинстанционния съд СППЕ. Прието е за установено, че детето е по-привързано към майка си, но също така обича да прекарва време с баща си, посещават атракциони, бащата организира забавления за детето, ходят на различни места и дестинации. И двамата родители имат добър родителски капацитет. Въпреки пребиваването му зад граница, бащата се интересува от ежедневието на детето, изслушва го, обсъжда с него въпроси, които го вълнуват. Не е установено родителско отчуждение на детето спрямо бащата. Детето се разбира добре и с новата съпруга на баща си. Месечният доход на бащата е между 3500 и 4500 евро, ползва считано от 01.01.2022 г. въз основа на сключен дългосрочен договор за наем от 09.11.2021 г. жилище от 73.90 кв.м. в [населено място]. Когато се прибира в България често отсядат с детето в къщата на приятел на бащата, която разполага с много добри битови условия, голям двор и басейн. Отсядат и в апартамент в [населено място], както и в хотелски комплекси. Въз основа на събраните по делото доказателства – СППЕ, социални доклади, показания на разпитаните по делото свидетели, заявеното от детето и родителите в съдебно заседание въззивният съд е приел, че са налице предпоставки за промяна на първоначално определения режим на лични контакти на детето И. с бащата, поради промяна на релевантните за спора обстоятелства. Посочено е, че към настоящия момент бащата трайно се е установил във ФРГ., където живее и работи. От постановяване на предходното решение са изминали около пет години, като детето вече е почти на дванадесет години и се нуждае от повече време, което реално да прекарва със своя баща. Детето е заявило желанието си да се вижда със своя баща и да прекарват време заедно. С оглед на посоченото и възможността за осъществяване на пълноценен контакт на бащата съдът е формирал извод, че досегашният режим следва да бъде променен. Като се е ръководел от интереса на детето и като е преценил съвкупността от релевантните обстоятелства, съдът е приел, че режимът на лични контакти на бащата с детето следва да бъде, посоченият подробно режим в диспозитива на решението. Прието е, така определеният режим на лични отношения между баща и син, ще даде възможност за действителното му осъществяване, за да може детето максимално пълноценно да контактува и с родителя, на когото не са предоставени родителските права, за да съхрани и доразвие изградената към момента привързаност помежду им. Детето е във възраст, даваща възможност то да може да бъде без майка си за по-продължителен период от време, без да се налага нейната непосредствена грижа и контрол. Съдът е приел, че според представеното заключение по СППЕ към момента на изследването детето било изцяло положително повлияно от срещите, контактите и взаимодействието с бащата.Радвало се, обичало и очаквало с нетърпение срещите с него. Посочено е, че вещите лица са отразили и че детето се нуждае от запазен периметър на индивидуално общуване с баща си. Посочено е още, че са събрани доказателства/социален доклад, свидетелски показания/ досежно дома, където бащата ще отсяда с детето при престоите си в България. Приел е, че липсват данни за действия и нагласи от страна на бащата, които реално или потенциално да могат да поставят под заплаха физическото, психическо, емоционално и социално развитие на детето, когато то е при него. Съдът е приел, че съобщеният случай/за същия не са ангажирани и доказателства/, че детето било оставено на басейна от баща си без надзор докато отиде до магазин, е единичен и се касае за период отпреди шест-седем години. Детето не е и повлияно от това преживяване. Приел е, че на въпроса на вещите лица по СППЕ да посочи една лоша случка с баща си, същото посочило, че понякога баща му обещавал да му вземе нещо/например „Айфон“/, но после не си изпълнявал обещанието. Прието е, че към настоящият момент детето осъществява режима на лични контакти с бащата, заедно ходят на различни места с преспиване. Посочено е, че и двамата родители в съдебно заседание заявили съгласие с така определения режим на лични контакти на бащата с детето. Относно предоставяне възможност на бащата да контактува с детето всеки ден по телефон, Вайбър, Скайп или по друг удобен за детето начин, за времето от 19.00 ч. до 20.00 ч. или в удобен час е възприета съдебната практика, според която поддържането на подходящи лични отношения може да става не само със свиждания, но и чрез други форми на личен контакт на детето с родителя, включително и при отчитане на възможностите на съвременните средства за общуване/решение № 51 по гр.д. № 4092/2017 г., IV г.о./. Така на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя, под чиито постоянни грижи е детето. Прието е, че в случая, съобразявайки учебните ангажименти на детето, подходящо да се определи е времето от 19.00 ч. до 20.00ч. в дните вторник, петък и неделя, в които майката ще му дължи съдействие при нужда да осъществява контакт чрез комуникационните технологии с бащата. Според съда в интерес на детето е, с оглед неговите потребности, пол и възраст е да поддържа и развива отношенията си със своя баща, като затова е необходимо да се предостави възможност на К. да контактува със сина си в периодите, когато той е извън страната. Съдът е приел, че така предоставената възможност създава баланс между нуждите на бащата за комуникация с детето и необходимостта на последното от училищна подготовка, свободно време, почивка, игра с приятели. Посочено е, че самото дете пред вещите лица по СППЕ е заявило, че не може всеки ден да комуникира с баща си защото е на училище и занималня, изморява се и не иска да говори. Приел е, че не е установено майката да въздейства на детето и да ограничава този вид контакти с бащата. По правния въпрос: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в изложението. С решение № 60286/11.01.2022 г. по гр.дело № 1395/2020 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК касационното обжалване е допуснато служебно, с оглед задължението да се прецени най-добрия интерес на детето относно това, до каква степен трябва да е конкретно очертан режимът на лични отношения на децата с родителя и мерките, определени по чл. 59, ал. 8 СК, и необходимо ли е да се предвиди преходен период, евентуално и други мерки на закрила, когато връзката между родителя с децата е била прекратена и децата изпитват тревожност от срещата с него. Съставът на ВКС е приел следното: Режимът на личните отношения трябва да бъде така определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да се осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата родители; да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Той, също така, трябва да преценява наличие на обстоятелства, застрашаващи здравословно, физически и емоционално детето. Измежду обстоятелствата, които трябва да отчита съда при определяне режимът на лични отношения, са физическите, психически и емоционалните характеристики на родителите и съответните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето и на родителя; социалното обкръжение на родителя; привързаността на детето към родителя, пола и възрастта му; възможността за помощ на родителя от трети лица; поведението и на двамата родители по време на съвместното им съжителство и след раздялата – помежду им, във връзка с детето, както и спрямо детето; последиците, които ще настъпят за детето във връзка с режима на лични отношения. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му, а при необходимост да се предвиди преходен период или професионална помощ от експерт за осъществяването му, вкл. и предписание на други подходящи защитни мерки, някои от които са посочени в чл. 59, ал. 8 СК (не лимитивно и изчерпателно), когато това е необходимо. Осъществяването на лични контакти на детето с родителя, при когото не живее, никога не е в негова вреда, стига поведението на родителя да не е рисково. Казаното се отнася и в пълна степен за случаите, когато между родителя и детето е налице отчуждаване, като тогава задължително в интерес на детето е предприемане на действия по възстановяване на връзката с родителя, но без принуда за децата и при установяване на причината за прекъсване на връзката, както и съобразяване на евентуални рискове от осъществяването на лични контакти. Мерките на лични отношения с родителя, при когото детето не живее трябва да са практически осъществими и, при необходимост да е възможно да бъдат принудително изпълнени по реда и със способите, предвидени в ГПК. Съдът е в правото да постанови осъществяването на личните отношения на определено място, както и в присъствието определено лице, което ако не е конкретно посочено от съда, да е достатъчно определяемо, като бъде ясно постановено в този случай кой ще го определи. Съдът, предвид особеностите на всеки конкретен случай, може да постанови, че единият от родителите е този, който ще определя третото лице или може да възложи избора на компетентната Дирекция „Социално подпомагане“. Тя е сред органите, които осъществяват държавната политика по закрила на децата, а сред мерките на закрила са съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда; информиране за правата и задълженията на децата и родителите, предоставяне на социални услуги. Извън изрично посочените в чл. 59, ал. 8 СК мерки, съдът може да предпише в своето решение и други, предвидени по ЗЗДт, както и определени от него, според конкретните нужди и най-добър интерес на детето, още повече, че дори и без изрично съдебно разпореждане, такива могат да бъдат предприети и без съдебно предписание – било по искане на родителите, било служебно от ДСП (арг. чл. 59, ал. 10 СК). В случая решаващите правни изводи на въззивния съд не са в противоречие с цитираната практика на ВКС, тъй като се касае за различна фактическа обстановка, последица от преценката на която са и различните правни изводи. С въззивното решение съдът е изложил ясни и подробни мотиви относно основателността на исковата претенция. Взел е в предвид конкретната фактическа обстановка и всички обстоятелства, имащи значение към оценката за най-добрия интерес на детето, отчетено е възможното въздействие, което решението ще има върху детето. Съдът не е конкретизирал мястото, на което следва да се осъществяват срещите на бащата с детето при осъществяване на режима на лични контакти, като е отчел спецификата на конкретния случай по настоящото дело. При определяне режима на лични контакти на детето с бащата К. К., който не упражнява родителските права съдът е съобразил различното местоживеене на бащата във ФРГ.. Формирани са изводи, че определеният режим на лични отношения между бащата и детето ще даде възможност за действителното му осъществяване, за да може детето максимално пълноценно да контактува и с родителя, на когото не са предоставени родителските права, за да съхрани и доразвие изградената към момента привързаност помежду им. Решаващите правни изводи на съда не са в отклонение от цитираната практика на ВКС. Поради това не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение