Определение № 394 от 17.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 409/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. С. С. против определение от 27.05.2009 год. по ч. гр. д. № 341/2009 год. на Кюстендилския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 06.04.2009 год. по гр. д. № 435/2009 год. на Кюстендилския районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на иска предявен от В. С. С. против Я. С. А. с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. От изложеното в частната касационна жалба може да се изведе като относим към обжалваното определение въпроса - може ли да се предяви иск за унищожаване на договор за прехвърляне на недвижим имот, в случая чрез дарение, с твърдението, че при неговото сключване прехвърлителката, макар и дееспособна не е могла разбира и да ръководи действията, от друго лице преживе на лицето, чиято воля е опорочена, с оглед на приетото от съда, че предявения от дъщерята на прехвърлителката - дарителка по оспорения договор иск против надареното лице е недопустим, предвид разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗЗД постановяваща, че унищожаване може да иска само страната, в чиито интерес законът допуска унищожаемостта. Поддържа се, че обжалваното определение е постановено в противоречие с представено определение по гр. д. № 1687/2008 год. на ВКС - приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че обжалваното определение е въззивно, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд, с което се прегражда понататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният в жалбата въпрос от процесуалноправно естество не е разрешен в противоречие с цитираното определение, тъй като допустимостта на иска по това определение е преценена при друга фактическа обстановка - искът е бил предявен от наследниците на починалото лице, чиято воля е била опорочена, докато в настоящият случай иска е предявен преживе на прехвърлителката от друго лице. В този смисъл не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационно обжалване не следва да се допусне и поради това, че определението е постановено в съответствие с трайно установената съдебна практика относно правните способи за предявяване на недействителността на сделките, в частност унищожаемостта, така както е уредена с разпоредбата на чл. 32 ЗЗД. По правило конститутивният съдебен иск за унищожаемост на сделките се предявява от страната, чиято воля е опорочена, а след смъртта й от нейните приемници - наследници, тъй като правото да се иска унищожаване на опорочена сделка има имуществен характер. Това право не може да се упражни от друго лице преживе на лицето, чиято воля е опорочена, освен в предвидените от закона случаи на суброгиране в чужди права, какъвто не е настоящият случай. Определението, с което иска на жалбоподателката е приет за недопустим е постановено съгласно трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 32, ал. 1 ЗЗД, при което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.