Определение № 10506 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8499/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. С. от гр. Пловдив, чрез процесуален представител адв. Т. Трифонов, против определение № 8297/04 юли 2024 г., постановено по адм. дело № 4687/2024 г. по описа на Върховния административен съд, VI отделение, с което е отхвърлена жалбата на Д. В. С. - заместник на административния ръководител - заместник- председател на Районен съд гр. Пловдив срещу решение по т. 1.1 по Протокол № 19 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД НА КРБ (обн. ДВ бр. 106/22 декември 2023 г.), проведено на 16 април 2024 г., с което е прекратена процедурата за избор на административен ръководител - председател на Районен съд гр. Пловдив, открита с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 30/26 септември 2023 г. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на първоинстанционният съдебен акт, постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се, че тричленният състав на ВАС неправилно е посочил, че определението не подлежи на обжалване, тъй като това противоречало на изричната разпоредба на чл. 200, ал. 2 АПК. Иска се петчленният състав на Върховния административен съд да отмени атакуваното определение, както и да отмени решението по т. 1.1 по Протокол № 19 от дистанционното заседание чрез видеоконферентна връзка на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ бр. 106/22.12.2023 г,), проведено на 16 април 2024 г., с което е прекратена процедурата за избор на административен ръководител - председател на Районен съд Пловдив, открита с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 30/26 септември 2023 г. Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, изпълняваща функциите на Висш съдебен съвет, съгласно § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. ДВ бр. 106/22.12.2023 г,), в депозирано писмено възражение в срока по чл. 232 АПК, чрез процесуален представител юрк. Д. Генадиева, излага съображения за недопустимост на частната жалба и моли същата да бъде оставена без разглеждане. Алтернативно счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав, като съобрази доводите и възраженията на страните, и представените от тях доказателства по делото, намира, че касационната жалба е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Касационната жалба е недопустима, тъй като е подадена против акт, който не подлежи на касационно оспорване. В настоящият случай се атакува акт на СК на ВСС, за който има изрична материална норма в специалния закон, а именно чл. 36, ал. 1, изр. 1-во ЗСВ, съгласно която заинтересованите лица могат да оспорват решенията на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им, то и по отношение на предвиденият в тази специална норма инстанционен контрол, приложение следва да намери чл. 36, ал. 3 ЗСВ. Съгласно тази норма решенията на тричленните състави на Върховния административен съд, постановени в производства по оспорване на решения на Пленума и на колегиите на ВСС, не подлежат на касационно обжалване с изключение на делата с предмет актове по чл. 30, ал. 2, т. 17 ЗСВ и производствата по глава шестнадесета, раздел Първи ЗСВ. Следователно цитираният текст изрично изключва касационния контрол върху решенията на първоинстанционния съд, постановени по жалби срещу актове, които не попадат сред цитираните изключения, а именно подзаконови нормативни актове на Пленума на ВСС (чл. 30, ал. 2, т. 17 ЗСВ) и такива, постановени в производство за реализиране на дисциплинарна отговорност. Оспореното решение на Съдийската колегия на ВСС не се включва в нито една от посочените категории актове, поради което постановеното в производството по неговото оспорване решение на тричленен състав на ВАС по силата на общия текст на чл. 36, ал. 3 ЗСВ е окончателно. Не се споделят доводите на частният жалбоподател, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 200, ал. 2 АПК, в противоречие с която съдът не е указал, че определението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС. С определение по хода от 14 май 2024 г. съдът е приел, че с оглед предмета на оспорване, решението по т. 1.1. от Протокол № 19/16 април 2024 г, на СК на ВСС, с което е прекратена процедурата за избор на председател на Районен съд гр. Пловдив представлява изричен отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт по избора на административен ръководител на съдебна институция. В обжалваното определение № 8297/04 юли 2024 г. съдът е приел, че в условията на прекратена процедура за избор на административен ръководител - председател на Районен съд по отношение на Д. С., поради констатирано основание за недопустимост на участието, административният орган не се е произнесъл с акт по същество, поради което и производството пред съда е разгледано по реда на чл. 197 и сл. от АПК. В съответствие с чл. 199 АПК жалбата на Д. С. е разгледана в закрито заседание, а определението е постановено в условията на едноинстанционност на съдебното оспорване, поради което и същото не подлежи на обжалване и е окончателно, както правилно е приел тричленният състав на ВАС. Приложима е специалната разпоредба на ЗСВ за разглеждане на делата на една съдебна инстанция, освен предвидените изключения, а не общата разпоредба на АПК за двуинстанционност на съдебното производство. По тези съображения, настоящият петчленен състав приема, че подадената от Д. В. С. - заместник на административния ръководител - заместник- председател на Районен съд гр. Пловдив касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия петчленен състав