Определение № 416 от 05.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 114/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. Р. Н. чрез неговия пълномощник адв. Н. Т. против разпореждане № 61 от 30.12.2010 г. по в.гр.д. № 2417/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал.1, т.3 във вр. с чл. 288, ал.2 ГПК е върната като недопустима подадената от С. Н. касационна жалба против решение № 1416 от 22.11.2010 г. по същото дело. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на разпореждането като постановено в нарушение на процесуалния закон и се иска неговата отмяна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба взе предвид следното: За да постанови обжалваното разпореждане, Варненският окръжен съд е приел, че въззивното решение е постановено по иск с цена под установения в чл. 280, ал.2 ГПК размер, поради което не подлежи на касационно обжалване. Изводът е обоснован с това, че искът има за предмет недвижим имот, чиято данъчна оценка е 550 лв. Разпореждането е неправилно. Въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, който е неоценяем, тъй като има за има за предмет признаване правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи, а не право на собственост или други вещни права върху недвижим имот, поради което не попада в приложното поле на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Нормата на чл. 280, ал.2 ГПК, която изключва от касационно обжалване решенията по въззивни по дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела / преди изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г. - с обжалваем интерес до 1 000 лева/, има предвид въззивните решения по оценяеми искове. Решенията по неоценяеми искове подлежат на касационно обжалване, без да бъдат селектирани по посочения критерий. Като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилно разпореждане, което следва да бъде отменено и делото да се върне на Варненския окръжен съд за администриране на касационната жалба. Водим от гореизложеното съдът