Определение № 60261 от 09.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. № 261189/29.01.2021 год. на М. Н. Т. от [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв. Т. З. АК П. срещу въззивно Решение № 260135 от 18.12.2020 година, постановено по В. гр.д. № 644/ 2020 год. на ОС-Пазарджик в производство по чл. 54, ал.2 ЗКИР. С касационната жалба се поддържа довод за недопустимост, неправилност поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост, основания за отмяна по чл. 281 т.2 и т.3 ГПК. Конкретните доводи са в насока несъобразяване на правните изводи с фактите по делото- а именно, че границите на имота в кадастралните планове от 1980 година и 1992 година не са променяни, не е имало нови регулационни правоотношения в резултат на отчуждаване, поради което нанесените в КК и КР са погрешно отразени, така както е посочено по отношение на всяка една от страните- ответници по спора. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл.281 ГПК, без да има формулиран нито един правен въпроси по см. на чл. 280, ал.1 ГПК. С писмения отговор на ответника по касация Г. Г. се оспорва искането за допускане на касационното обжалване с довод, че не са налице предпоставките на закона поради липсата на конкретно формулиран правен въпрос, произнесен от въззивния съд в рамките на предмета на спора и обусловил изхода на спора. Излагат се доводи относно твърденията за незаконосъобразност на въззивното решение, като се поддържа, че по отношение на ответника Г. решението е правилно и законосъобразно. Претендират се разноски в размер на 700 лв. С писмен отговор от ответника по касация – Община Пазарджик се оспорва искането за допускане на касационното обжалване, по съображения, че с изложението на касатора липсва конкретно формулиран правен въпрос, произнесен от въззивния съд в рамките на предмета на спора и обусловил изхода на спора, изложените твърдения за неправилност на съдебното решение не съставляват основания за допускане на обжалването по см. на чл. 280, ал.1 т.1-3 ГПК. Претендират се разноски за сумата 700 лв. С писмен отговор ответникът по касация К. Н. К. ( като наследник на Н. К. ) оспорва изложените съображения в касационната жалба на касатора М. Н. Т., доколкото с изложените доводи по основателността на касационната жалба счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, като състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените от страните доводи и възражения в рамките на правомощията по чл. 288 ГПК във вр. с основанията на чл. 280, ал.1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, насочена срещу обжалваем съдебен акт- решение на въззивен съд, постановено в производство по чл. 54, ал.2 ЗКИР и се явява процесуално допустима. Настоящият състав, след преценка на релевираните основания за допускане на касационното обжалване, намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. Със задължителни разяснения с ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни разяснения по приложение на чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК в смисъл, че произнесеният по въззивния съд материално правен или процесуален въпрос, от значение и обусловил изхода на спора следва да е конкретен, да е част от предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, както и да е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В настоящия случай липсват какъвто и да е въпрос. В „изложението“ на касатора липсват изведени въпрос по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, които да изискват искат отговор в смисъл различен от този, вложен в тезата на въззивния съд по обжалваното решение. Отново се преповтарят доводите от касационната жалба, отново се прави искане за преразглеждане на резултата относно основателността на иска на ищеца – касатор. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на конкретния спор по делото, но проверката на законосъобразността на фактическите и правни изводи на въззивния съд подлежат на правораздавателен контрол едва след като касационният съд приеме, че са налице основания за допускане на касационното обжалване. В цитираното тълкувателно решение още от 2009 година ОСГТК на ВКС изрично приема ,че не само трябва да има конкретно формулиран правен въпрос в см. на правен проблем, свързан с приложението на конкретна материално-правна или процесуално-правна норма, но и че този „материално-правен или процесуално-правен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства“. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба ( чл. 290, ал. 1 ГПК ). Тази проверка не би могла да се извършва в закрито заседание в отсъствие на страните, защото би противоречела на едни от основните принципи в гражданския процес за непосредственост и устност. С цитираното тълкувателно решение се приема изрично, че касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. Задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба. Коректното формулиране на въпросите по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, съгласно посочените задължителни разяснения, предполагат възможност за селекция от страна на касационния съд в производството по чл. 288 ГПК и преценка за противоречие със съществуващата съдебна практика или принципното му разрешаване на аналогичен правен проблем по други дела,поради което тези въпроси но не могат да съдържат искане за пререшаване на спора въз основа на различно, още в този етап, интерпретиране на спорни по делото факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело поради виждането на защитата какво следва да е неговото съдържание, както е в настоящия случай, без да се държи сметка за установените критерии според задължителната практика, се явява основание за недопускане на касационно обжалване. По искането на ответниците по касация за присъждане на разноски: направените с отговорите на касационната жалба искания за присъждане на разноски за защита пред касационния съд са направени своевременно, основанието да бъдат уважени е уредено с разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78, ал.3 ГПК и доколкото са доказания по размер от представените писмени доказателства- договори за правна защита и съдействие, следва да бъдат удовлетворени. По изложените съображения, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 ГПК