Определение № 1998 от 20.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1216/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. Спасов, с адрес: гр. Бургас, [жк] [адрес], със съдебен адрес за получаване на съдебни книжа: гр. Бургас, [улица],[номер], адвокат С. Пенева. Жалбата е срещу определение № 346 от 12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 2324/2023 г. от Административен съд – Бургас в частта, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. Спасов против решение по т. 12 от протокол № 54, прието на заседание на Общински съвет – Бургас, проведено на 25.07.2023 г. и е прекратил производството в тази му част. С частната жалба се твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което се претендира то да бъде отменено. Ответниците Общински съвет – Бургас и Кмет на Община Бургас в срока по чл. 232 АПК не представят отговор на частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение № 346 от 12.01.2024 г., постановено по адм. дело № 2324/2023 г. Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Г. Спасов против решение по т. 12 от протокол № 54, прието на заседание на Общински съвет – Бургас, проведено на 25.07.2023 г. и е прекратил производството в тази му част, като е насрочил делото по оспорването на Г. Спасов срещу Заповед № 2900 от 12.09.2023 г. на Кмета на Община Бургас в открито съдебно заседание. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОС), във връзка с чл. 39, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи и чл. 159, т. 1 от АПК. Относно основанието по чл. 159, т. 1 от АПК съдът е приел, че съгласието на Общински съвет – Бургас да бъде продаден на Г. Спасов недвижим имот, актуван с акт за частна общинска собственост № 10263/10.07.2023 г., представляващ УПИ V в кв. 12 по влязло в сила ЧИ на ПУП-ПРЗ на ж.р. „Меден рудник“, гр. Бургас, одобрено със заповед № 2085/05.08.2008 г. на зам. кмета на община Бургас, целият с площ 418 кв.м., отреден „За КОО“, при граници: североизток – УПИ I, югоизток – УПИ III, югозапад УПИ IV, северозапад – улица, с идентификатор 07079.651.296 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 418 кв.м. за сумата от 98 800 (деветдесет и осем хиляди и осемстотин лева) без ДДС не представлява самостоятелен административен акт, годен за оспорване, а е само един от елементите на сложния фактическия състав на тази процедура, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване. Обжалваното определение е правилно като краен резултат. С оспореното решение по т. 12 от протокол № 54, прието на заседание на Общински съвет – Бургас, проведено на 25.07.2023 г. е дадено съгласие да се продаде на Г. Спасов, с [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Бургас, ж.р. „Меден рудник“ [адрес] недвижим имот, актуван с акт за частна общинска собственост № 10263/10.07.2023 г., представляващ УПИ V в кв. 12 по влязло в сила частично изменение на ПУП-ПРЗ на ж.р. „Меден рудник“, гр. Бургас, одобрено със заповед № 2085/05.08.2008 г. на зам. кмета на община Бургас, целият с площ 418 кв.м., отреден „За КОО“, при граници: североизток – УПИ I, югоизток – УПИ III, югозапад УПИ IV, северозапад – улица, с идентификатор 07079.651.296 по КККР на гр. Бургас, одобрени със заповед № РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ 418 кв.м. за сумата от 98 800 (деветдесет и осем хиляди и осемстотин лева) без ДДС. При регламентацията на способите и начините за разпореждане със земя – частна общинска собственост, законодателят е взел предвид особеното обществено значение на общинската собственост. Поради това в чл. 35, ал. 1 ЗОС е въвел генералното правило при продажба - тя да се извършва от кмета на общината, но при наличието на две условия: да е взето решение от общинския съвет и продажбата да се извърши чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, т.е. общото правило, при което с оглед обществения интерес се цели публичност, прозрачност и ефективност при извършване на разпоредителните сделки. Изключението от това е предмет на регулиране в чл. 35, ал. 3 ЗОС, който определя, че продажба на земя- частна общинска собственост, на собственика на законно построена върху нея сграда се извършва от кмета на общината без търг или конкурс по ред, определен в наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС и е съобразено със статута на собственика на законно построена върху земята сграда, като потенциален купувач на земята, върху която е реализиран строежът. Само той може да закупи имота с директна сделка, за сключването на която не е необходим търг или конкурс. По законова делегация е предоставено на общинския съвет на всяка община да определи в наредба реда, по който ще стане продажбата. Това са процедурните правоотношения, които са предоставени на самостоятелна регламентация за всяка отделна община. В случая редът за продажбата е уредено в Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи в Община Бургас (Наредбата, приета с решение на Общински съвет - Бургас, по т. 1, Протокол № 13/28.06.2016 г., изм. и доп. с решения на Общински съвет – Бургас, по т. 4, Протокол 36/19.12.2017 г., изм. с Решение № 116 от 29.01.2018 г. на Административен съд - Бургас по адм. д. № 3026/2017 г., потвърдено с Решение № 3553 от 12.03.2019 г. на ВАС по адм.д. № 3510/2018 г., изм. по т. 32, Протокол № 6/28.01.2020 г., по т. 3 и т. 4, Протокол № 9/28.04.2020 г., изм. с Решение № 9557/14.07.2020 г., постановено по адм. д.№ 1567/2019 г. на ВАС). Правилото на чл. 35, ал. 3 ЗОС е възпроизведено в чл. 39, ал. 1 от Наредбата – продажбата на земя - частна общинска собственост, на физически лица или юридически лица, собственици на законно построена сграда в общински поземлен имот, се извършва от кмета на общината, без публичен търг или публично оповестен конкурс, след решение на общинския съвет. От изложеното следва извод, че оспореното решение не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а е акт по чл. 21, ал. 5 от АПК, с който се слага началото на процедура по издаване на индивидуален административен акт, поради което не подлежи на самостоятелно оспорване. Този акт на Общински съвет поставя началото на процедурата по продажба на земя – частна общинска собственост, предвидена в чл. 39, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи в Община Бургас, на недвижим имот, представляващ УПИ V в кв. 12 по влязло в сила ЧИ на ПУП-ПРЗ на ж.р. „Меден рудник“, гр. Бургас, одобрено със заповед № 2085/05.08.2008 г. на зам. кмета на община Бургас, целият с площ 418 кв.м., отреден „За КОО“, на физически лица или юридически лица, собственици на законно построена сграда в общински поземлен имот, без публичен търг или публично оповестен конкурс, която ще приключи с издаването на заповед от кмета на Община Бургас за продажба на този имот. Именно с тази заповед ще приключи процедурата по управление на имота, поради което и заповедта на кмета на Община Бургас ще е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, тъй като с нея ще се създадат права и задължения, както и непосредствено ще се засегнат права и законни интереси на други лица. Издадените преди това актове по процедурата (каквото е оспореното решение) не подлежат на самостоятелно оспорване според изричната разпоредба на чл. 21, ал. 5 от АПК. Предвид изложеното оспореното решение не подлежи на оспорване и за него са налице условията на чл. 159, т. 1 от АПК, както правилно е приел административният съд. Затова обжалваното определение е правилно, валидно и допустимо, което обосновава оставянето му в сила. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,