Определение № 9168 от 24.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7242/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 216а, ал. 1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба, подадена от „Каталеа 77“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, срещу определение № 698 от 27.06.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-512/2024 г. С определението е оставено без уважение искането на дружеството жалбоподател за налагане на времена мярка „спиране на процедурата” за възлагане на обществена поръчка по вид „открита процедура“ с предмет „Реконструкция и доизграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа на агломерация Павел баня, съгласно договорните условия на ФИДИК – жълта книга“ в две обособени позиции: Обособена позиция № 1: „Реконструкция и доизграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа на агломерация Павел баня“ и Обособена позиция № 2: „Реконструкция на довеждащи водопроводи до гр. Павел баня“, открита с решение № F514012/27.05.2024 г. на възложителя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, гр. Стара Загора и с уникален номер на поръчката в РОП 00397-2024-0016. С доводи за неправилно прилагане на закона – чл. 203, ал. 1 и чл. 204, ал. 2 и 3 ЗОП и необоснованост на обжалваното определение се иска отмяната му и постановяване на друго, с което се уважи искането на дружеството за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“. Претендират се разноски за държавна такса. Ответникът – управителят на „Водоснабдяване и канализация „ ЕООД, гр. Стара Загора, взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Производството пред Комисията за защита на конкуренцията е образувано по жалбата на „Каталеа 77“ ЕООД срещу решение № F514/27.05.2024 г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Стара Загора за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка по вид „открита процедура“ с предмет „Реконструкция и доизграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа на агломерация Павел баня, съгласно договорните условия на ФИДИК – жълта книга“ в две обособени позиции: Обособена позиция № 1: „Реконструкция и доизграждане на водоснабдителна и канализационна мрежа на агломерация Павел баня“ и Обособена позиция № 2: „Реконструкция на довеждащи водопроводи до гр. Павел баня“. В жалбата е обективирано искане за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ на основание чл. 203, ал. 1 от ЗОП. Искането е обосновано с необходимостта от законосъобразно провеждане на процедурата, което е в интерес, както на възложителя, така и на обществото, с оглед ефективно разходване на публични средства с твърдения за поставени неясни, незаконосъобразни, дискриминационни и противоречиви изисквания от възложителя. С обжалваното определение КЗК е оставила без уважение искането за налагане на временната мярка. За да постанови този резултат е приела, че жалбоподателят носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, изискващи спиране на процедурата и в отклонение от общото правило, че жалба срещу решение за откриване на възложителя не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка. КЗК е посочила, че жалбоподателят не представя доказателства и не мотивира увреждане на интересите на дружеството жалбоподател по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. При преценката на възможните последици от налагането на временната мярка, КЗК е приела, че предвид специфичния предмет на обществената поръчка, спирането на процедурата би оказало негативно въздействие, както върху възложителя, така и върху обществения интерес. Съобразен е общественият аспект на предмета на възлагателната процедура, като е обоснован значим обществен интерес от своевременното му осъществяване, предвид това, че е свързана с реконструкция и доизграждане на вътрешна водоснабдителна и канализационна мрежа на гр. Павел баня, като целта на реализирането на поръчката е подобряване на качеството на живот на гражданите, което е една от основните социални функции и цели на общината. Обсъдено е, че евентуалното удовлетворяване на отправеното особено искане от жалбоподателя би довело до отрицателни последици, превишаващи ползите от налагане на мярката и накърняване на обществения интерес, които обстоятелства са свързани със забавяне провеждането на процедура и сключване на договор за обществената поръчка. На следващо място КЗК е приела, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 204, ал. 3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. Отделно от това КЗК се е позовала и на чл. 112, ал. 8 от ЗОП, съгласно който възложителят няма право да сключи договор с определения изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата и следователно, дори и процедурата да не бъде спряна и да продължи с постановяване на решение за определяне на изпълнител, интересите на жалбоподателя ще бъдат защитени до решаването на спора по същество. В заключение е съобразен чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по искането за налагане на временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Постановеното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ЗОП жалба срещу решение, действие или бездействие на възложителя, с изключение на тази срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата за възлагане на обществена поръчка, освен когато е поискана временна мярка „спиране на процедурата“. Според чл. 204, ал. 2 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по искането след преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността, направена въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В чл. 204, ал. 3 от закона е предвидено, че Комисията за защита на конкуренцията може да не наложи временна мярка, когато отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят, превишават ползата от нейното налагане. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл. 204, ал. 2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временната мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът намира за правилна преценката на КЗК, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху обществото като цяло, предвид специфичния й предмет. Законосъобразен е изводът в обжалваното определение, че мярката не следва да бъде наложена, тъй като от спирането на процедурата могат да възникнат по-големи вреди за засегнатите страни, в т.ч. възложителя и обществото, спрямо ползите от нейното налагане. Неоснователни са доводите в частната жалба за незаконосъобразност на извода на КЗК, че жалбоподателят не е изложил мотиви в искането си предпоставящи преценка за увреждане интересите на страните и конкретно неговите, както и не е представил доказателства за това. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 ЗОП комисията извършва преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес и интересите, свързани с отбраната и сигурността въз основа на твърденията по жалбата, становището на възложителя и приложените доказателства от страните. В жалбата пред КЗК са развити единствено доводи, че с налагането на временна мярка „спиране на процедурата“ ще се обезпечи законосъобразното провеждане на обществената поръчка, включително по отношение на законосъобразното разходване на публичните средства досежно целта и принципите на ЗОП, основани на възприетата от жалбоподателя незаконосъобразност на оспореното решение. Тези аргументи на жалбоподателя са несъстоятелни и са в противоречие, както с целта на уредената в закона възможност за искане налагане на временна мярка „спиране на процедурата“, съответно на тълкуването и прилагането на чл. 204, ал. 2 и 3 от ЗОП, така и спрямо произнасянето на КЗК по същество по жалбата, с която е сезирана, което обосновава и необходимостта от мотивиране и доказване, че отрицателните последици от спирането на процедурата няма да превишат ползата от нейното налагане. Искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ не следва да бъде обосновавано единствено с твърдения по същество, с които се твърди незаконосъобразност на оспорения акт на възложителя и по които се дължи произнасяне от КЗК в основното производство, както и с оглед целта и принципите на закона, за които дължи съблюдаване в цялата възлагателна процедура. По възраженията, свързани с пороци на обжалвания акт на възложителя, КЗК ще се произнесе с решението по същество, защото въпреки обжалването на определението пред ВАС, производството пред КЗК не спира, а продължава съгласно чл. 204, ал. 6 от ЗОП. Недопустимо e преценката на възможните последици от налагането на временната мярка да е обусловена от преценката за законосъобразност на процедурата. Противното разбиране обезсмисля предвиденото в чл. 204, ал. 4 от ЗОП, че произнасянето по временната мярка не обвързва КЗК при решаване на спора по същество, както и не засяга останалите искания на жалбоподателя. Трайна е практиката на ВАС, че законосъобразността на обжалвано решение, действие или бездействие на възложителя е преценка по същество на оспорването и подобни оплаквания е неоснователно да служат за налагане на временна мярка. При преценката на възможните последици от неналагането на временна мярка не се формира извод за увреждане на интереси на този начален етап - откриване, след който предстоят поредица от действия и издаване на актове на възложителя по същата процедура, всички от които са нормативно уредени в достатъчно ясни и определени срокове. Конкретно, интересите на жалбоподателя няма да бъдат увредени предвид законодателното разрешение, че и при продължаване на процедурата, самата жалба срещу решението за определяне на изпълнителя спира процедурата за възлагане на обществената поръчка до окончателното решаване на спора - чл. 203, ал. 4 от ЗОП. Допълнителна гаранция за защита интересите на жалбоподателя, както впрочем и на други потенциални участници във възлагателната процедура, е забраната, предвидена в чл. 112, ал. 8 от ЗОП, възложителят да сключи договор с избрания изпълнител преди влизането в сила на всички решения по процедурата, която КЗК също е съобразила. По изложените съображения искането за налагане на временна мярка законосъобразно и обосновано е оставено без уважение от КЗК, поради което обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 216а, ал. 3 във вр. 236 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение