Определение № 439 от 14.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 369/2011 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от З. С. М. от [населено място] против определение № 462 от 30.05.2011г. по ч.гр.д. № 87/11г. на Разградски окръжен съд,с което е върната частната му жалба против определение от 21.03.2011г. по гр.д.№2370/10г.на Разградски районен съд поради неизпълнение на дадените указания.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона,поради което иска да бъде отменено,а делото върнато с указания за администриране на подадената жалба. Срещу частната жалба не е постъпило възражение от противната страна. Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходи-мата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2, във вр.с чл.260-261 от ГПК,поради което е редовна и допустима С оглед факта,че се обжалва акт на въззивен съд и пред вид правното основание, на което се разглежда жалбата /чл.274 ал.1 т.2 от ГПК- изрично предвидена възможност за обжалване/,следва да се приеме,че не е необходимо представяне и обсъждане на изложение с посочени основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставен въпрос. Разгледана по същество- подадената частна жалба е неоснователна. Жалбоподателят е подал частна жалба против определение от 21.03.2011г. по гр.д.№2370/10г.на Разградски районен съд,с което е прекратено производството по делото. С разпореждане от 4.05.2011г.въззивният съд я е оставил без движение,като е дал 7-дневен срок за представяне на доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. Страната е била уведомена лично за така дадените й указания на 11.05.2011г.и в дадения й срок – до 18.05.2011г.не ги е изпълнила. Съответно съдът с обжалваното определение № 462 от 30.05.2011г. е върнал на основание чл.275 ал.2,във вр.с чл.262 ал.2 т.2 от ГПК подадената частна жалба. Така описаните действия на съда са правилни.Въззивният съд е този, който администрира подадената частна жалба и следи за спазването на законовите изисквания относно срока на обжалване,съдържанието на частната жалба и задължителните приложения.Дадените от него указания при допуснати от страната пропуски или нарушения са задължителни. Неизпълнението им е основание за връщане на жалбата. В случая – подадената от настоящия жалбоподател частна жалба не е отговаряла на изискването на чл.261 т.4 от ГПК,тъй като към нея не е бил приложен документ за внесена държавна такса.Независимо,че съдът е спазил необходимата процедура и е дал възможност на страната да отстрани пропуска - констатираната нередност не е била отстранена, поради което правилно е връщането на частната жалба. Изложените от жалбоподателя доводи,че в случая държавна такса не се дължи - не могат да бъдат споделени, защото те противоречат на нормите на чл.71 ал.1 и чл.73 ал.3 от ГПК,съгласно които – „по водене на делото се събират държавни такси”,което става- „при предявяване на искането за защита или съдействие съгласно тарифа, приета от Министерския съвет” и на чл.19 от тази Тарифа /Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/,съгласно който - за частна жалба по гражданско дело се събира такса от 15 лв.Държавни такси не се събират само при изрично посочените в чл.84 от ГПК случаи и след провеждане на процедура по освобождаване от внасяне на държавна такса чл.83 от ГПК, а в случая никоя от тези хипотези не е налице. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение